Петър Дънов - "Учителя", луксозно издание, обзорна книга → Обява 46790954

Реални снимки. Като нова. Луксозни, гланц корици. Издадена от Бялото Братство. Големи размери, вис - 29 см, шир - 22 см.

Книгата „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв

опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър

Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното

християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991).

В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени

апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и

вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите

апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се

случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се

прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността

на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в

някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим

като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че

апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо

пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател.

Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и

най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и

последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея.
Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на

зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от

светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява

трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да

танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на

четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на

апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в

превод на различни езици (руски, френски, полски).

Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства

едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например:

„Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия

по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно.

В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е

изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз.

Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа

да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го

нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител.