ГЛАВА I
Пери Мейсън крачеше из кантората си напред-назад с набръчкано от мисли чело, пъхнал палци в жилетката си.
- Казахте 14:00 ч, Джексън? - попита той помощника си.
- Да, сър, казах й да бъде точна.
- Вече петнадесет минути закъснение! - Мейсън погледна раздразнено ръчния си часовник.
Дела Стрийт, неговата доверена секретарка, вдигна очи от книжата пред себе си и попита:
- Защо не отказахте да я приемете?
- Защото искам да я видя. През главата на адвоката трябва да минат цял куп най-обикновени престъпления, докато попадне на нещо изключително. Естеството на този случай е такова и искам да се заема с него.
- Може ли някога убийство да бъде безинтересно? - попита Джексън.
- След като през ръцете ти са минали толкова много, мъртъвците остават без значение, а живите са, за които трябва да държим сметка.
- Но нали това все пак не е убийство? - отправи му недоумяващ поглед Дела.
- То е само догадка. Не желая да бъда повикан при свършен факт. По-добре е да бих могъл да го предотвратя. Обичам да се ровя из мотивите и омразата на хората. Убийството е кулминационна точка на човешката омраза, както бракът е върховен момент на любовта, и на всичко отгоре омразата между хората е много по-силна от любовта.
- Много интересно... - промълви тя, като му отправи изпитателен поглед.
- Без да й отговори, Мейсън замислен поднови крачките си.
- Разбира се - продължи след малко той с механичната монотонност на човек, мислещ гласно, - това, което трябва да се стори, е да се предотврати убийството, ако интуицията не ме лъже. Моят съдебен опит ме кара да гледам нещата и от друга страна; какъв странен случай ще бъде, ако сомнамбул извърши убийство, без да съзнава нищо от деянието си. Няма да има никаква злонамереност, никаква предумисъл.
- Но - изтъкна Джексън - трябва да убедите и съдебните заседатели, че клиентът ви е действувал точно така.
- Та племенницата не може ли да стори това? - спря се изведнъж Мейсън, широко разкрачен, отправил войнствен поглед към помощника си. - Не може ли тя да свидетелствува, че спейки, вуйчо и е ставал от леглото, вземал е кухненския нож и си е лягал с него?
- Така е. Тя би заявила това.
- Е, добре, какво повече искате?
- Нейните думи може да не удовлетворят журито.
- Защо не? Нещо да не е в ред у нея?
- Тя е малко странна.
- Красива?
- Да. Има обаятелна фигура и, повярвайте ми, облича я така, че да я изтъква.
- На каква възраст е?
- Не повече от двадесет и три-четири.
- Разглезена?
- Да, бих казал.