Людмила и Ванга - Валентин Сидоров
Людмила и Ванга - Валентин Сидоров
В книгата се разказва за срещите между Ванга и Людмила Живкова.
Първата
дама на българската соцкултура Людмила Живкова мистериозно напусна този
свят преди 24 лета. През фаталната 1981г. баба Ванга е знаела за
предстоящата й кончина. Затова неколкократно я предупреждава да бърза
със задачите. В рамките на първите 6 месеца мадам Живкова предприела
неколкократни воаяжи до Рупите дори и с хеликоптер. Тя посещавала Ванга
неколкократно между месеците януари и юли 1981г. През януари Людмила
заминала за Москва, където подписала план за културно сътрудничество
между НРБ и бившия СССР за периода 1981г. - 1985г.
“Това
беше още един договор, озарен от рубинените звезди”, пишат в мемоарите
за нея Светлин Русев и поетите Евтим Евтимов и Любомир Левчев. В Москва
Людмила гостува и по повод съвещанието на културните министри на бившите
соц.страни, при което е имала таен и много специален разговор с
тогавашния шеф на отдел “Култура” в ЦК на КПСС Пьотър Демичев. Нейни
приближени продължават да твърдят, че поводът за това е бил изнасянето
на Тракийското златно съкровище в Лондон.
През
февруари Людмила Живкова заминава за Индия, за което я подготвят
разказите на най-доверения й велможа и бивш дипломат, живял преди това
един мандат в родината на Джавахарлал Неру. Това отново е съветникът й
Кръстю Мутафчиев. По това време той е шеф на служба “Културно
наследство” на пряко подчинение на Политбюро. Той е човекът, който
свързва Людмила Живкова с художника Рьорих. По нейна специална покана
през 1979г. семейство Рьорих гостува в България. Тогава е удостоен с
титлата “Доктор хонорис кауза” на Великотърновския университет. Рьорих
подарява на България великолепни платна, чието местонахождение е
неизвестно.
За
Индия Людмила се подготвя и чрез съветите на ерудита феномен с
паранормални способности Кубрат Томов. Тя взема със себе си поета
Левчев, писателя Пламен Цонев /автор на “Спартак Олимпиеца”, “Орфей
Прорицателя” и “Хомокосмикус”/ и парапсихолога проф. Лозанов. Пламен
Цонев я посвещава в тайните на Бялото Братство. Целта на последното
пътешествие на Бялата дама в Индия е тя да бъде приобщена и към тайното
братство на Упанишадите /Богоизбраните/, в чиито ритуали бива посветена в
девствените джунгли на страната на бог Шива. Посвещението й в жречество
и приобщаването към обществото на Упанишадите става по пътя на
изпитания, с преодоляване на земните плътски сексуални страсти и желания
и тя като бъдещ адепт тогава е трябвало да премине през изпитанието
“очистване” на тялото и душата, на което става свидетел личният й
бодигард.
В
Индия Живкова е посрещната от нейната духовна майка - Индира Ганди,
която я ръководи по пътя на езотериката. Людмила е искрена почитателка
на древната индийска култура. Затова в Индия проявява дързост, стараейки
се да проникне в свещените тайни и загадки на тази древна страна.
Посещава “Златния храм”, Кулу. Задава много въпроси на Рьорих. По време
на разговорите си с него в дома му той й показва пазената от него
реликва върху стената на спалнята - дипломата от Великотърновския
университет, с която е удостоен като Доктор хонорис кауза. Разговарят за
посланията на Махатмите, за записките на Елена Рьорих, касаещи
най-старата история на България. Това са записки, които тя е водила,
докато съпругът й е бил при тях.
Малко
са посветените от нейния кръг, които знаят каква точно информация е
получила Людмила при последната си среща с Рьорих в Индия. От Индия
Людмила се завръща екзалтирана, но и крайно уморена. Умората е от
приемите, беседите, а изтощението от прелитанията над огромни космически
презокеански ширини, както и от ритуалите на посвещенията и инициациите
в Индия.
Донася
на баба Ванга информация за посвещението си в храмовете на Индия и
армагани - полускъпоценни камъни. За Ванга Людмила е скътала в пазвата
си свещена пръст от Шринагар и Кулу и живи дъхави цветя от Индира Ганди,
а също и индийски подправки.
Пророчицата
сензитив усеща, че краят е близко. Кара я да бърза със задачите -
идеята за Българския Лувър, “честване 1300 - годишнината на българската
държава” , а и тайната за неразкритата гробница от времето на фараоните,
потвърдена й от махатмите в Индия, за която вече знаят корифеят на
археолозите у нас проф. Александър Фол, Ванга и бившият й съветник
Кръстю Мутафчиев. Тогава Людмила Живкова дава карт бланш на Мутафчиев за
началото на разкопките. Обектът е близо до Малко Търново. В
непосредствена близост, в района на “Мишкова нива” проф. Александър Фол
също прави своите проучвания.
Людмила
отлита за Мексико, където участва в церемонии, посветени на честване
1300 - годишнината на българската държава. Там е открита изложба на
българския гений - художника Светлин Русев…
През
1981г. Людмила Живкова ходи почти винаги облечена в бяло. Всички я
наричат Голямата бяла дама. Смъртта й съвпада с времето на визитата на
Ханс Дитрих Геншер в България. Няма информация дали двамата са се
срещали и какво са си говорили…
Издателство Репортер, 1992 година, меки корици, 47 страници
Цена 10 лв