Каталог художника Пенчо Георгиев
за ценители
за ценители
издаден 2020 г
страници 120
Пенчо Попстоянов Георгиев – художник, сценограф, живописец и график.
Пенчо Георгиев е новатор, отричащ традиционната сценография. Той
внася в българския театър лекия и функционелен декор. Лаконичен и в
живописта, Пенчо Георгиев превръща обикновените селски хора в
монументални характери. Използва бледи цветове, рисунъкът му е точен,
без излишна претрупаност.
Пенчо Попстоянов Георгиев е роден на 1 февруари 1900 в гр. Враца. Завършва декорация в
Художествената академия
в София /1925/. През 1926 г.започва работа като сценограф в Народната
опера и Художествения театър в София, а по-късно в Градския театър –
Русе (1926-1929), където оформя "Късмет" от Кноблаух, "Майстори" от Р.
Стоянов, "Под игото" от Ив. Вазов, "Тебеширеният кръг" от Клабунд.
Създава живописните композиции "Задушница" (темпера , 1927), "Прощаване"
(темпера, 1927), "Дунавски рибари" (акварел, 1929). През 1929 заминава
за Париж, където специализира приложни изкуства в ателието на Пол Лоран
(1929-1934). По време на престоя си в Париж Пенчо Георгиев рисува
графики, живопис и прави сценографии. Излага в парижкия Есенен салон
(1929). Френската преса ("Матен", "Тан", „Курнал де боз' ар") помества
похвални отзиви за изкуството му, като изтъква, че Пенчо Георгиев
разкрива един непознат за мнозина Париж.
Вълнува се от живота на бедните: "Безработни" (офорт, 1930), "Жена от
квартала" (м. б., 1931), "Продавачи на птички" (м. б., 1931), "Кабаре"
(офорт, 1931), "Скитник", офорт
През 1934 Пенчо Георгиев се завръща в България. Съз.дава над 30
сценографии за драми, опери и балети. Негови значителни сценографски
оформлемия;, "Оберон" - Вебер (1936), "Иванко" - Друмев, "Янините девет
братя" - Пипков (1937), "Непознатото момиче" Молнар (1935), "Хубавата.
Елена" - Офенбах, "Луиза" - Шарпантие", "Хамлет" Шекспир, "Под моста" -
Индиг, "Ирис" - Маскани, и др.
През 1936 със сценографията си за „Хамлет” , "Иванко" и "Хубавата Елена” Пенчо Георгиев участва в
шестото триенале в Милано.
В живописта и графиката Пенчо Георгиев рисува предимно пейзажи и
композиции : "Люлчина песен" (гравюра на дърво), "Орачки" (гравюра на
дърво), "Погребение" (гравюра на дърво).
.
"Зима край Дунава" (темпера). „Край Дунава" (темпера). Участвува във 11
международна графична изложба във Варшава, българската графична изложба в
Прага и Кошице и др.
През 1940 г. започва сценографията към "Саламбо" – Стоянов, но загива
трагично в асансьор. Декорите са довършени от Александър Миленков.
Пенчо Георгиев е първият илюстратор на съчиненията на Максим Горки в
България. В края на 20-те и началото на 30-те години илюстрира "Тома
Гордеев" и "Майка" от 12-томното издание на Горки.Създава и проекти за
стенописи - "Сватба" и "Юнак и елен".
Картини на Пенчо Георгиев се намират в Националната художествена галерия. СБХ учредява награда за сценография на негово име.
Пенчо Попстоянов Георгиев – художник, сценограф, живописец и график.
Пенчо Георгиев е новатор, отричащ традиционната сценография. Той
внася в българския театър лекия и функционелен декор. Лаконичен и в
живописта, Пенчо Георгиев превръща обикновените селски хора в
монументални характери. Използва бледи цветове, рисунъкът му е точен,
без излишна претрупаност.
Пенчо Попстоянов Георгиев е роден на 1 февруари 1900 в гр. Враца. Завършва декорация в
Художествената академия
в София /1925/. През 1926 г.започва работа като сценограф в Народната
опера и Художествения театър в София, а по-късно в Градския театър –
Русе (1926-1929), където оформя "Късмет" от Кноблаух, "Майстори" от Р.
Стоянов, "Под игото" от Ив. Вазов, "Тебеширеният кръг" от Клабунд.
Създава живописните композиции "Задушница" (темпера , 1927), "Прощаване"
(темпера, 1927), "Дунавски рибари" (акварел, 1929). През 1929 заминава
за Париж, където специализира приложни изкуства в ателието на Пол Лоран
(1929-1934). По време на престоя си в Париж Пенчо Георгиев рисува
графики, живопис и прави сценографии. Излага в парижкия Есенен салон
(1929). Френската преса ("Матен", "Тан", „Курнал де боз' ар") помества
похвални отзиви за изкуството му, като изтъква, че Пенчо Георгиев
разкрива един непознат за мнозина Париж.
Вълнува се от живота на бедните: "Безработни" (офорт, 1930), "Жена от
квартала" (м. б., 1931), "Продавачи на птички" (м. б., 1931), "Кабаре"
(офорт, 1931), "Скитник", офорт
През 1934 Пенчо Георгиев се завръща в България. Съз.дава над 30
сценографии за драми, опери и балети. Негови значителни сценографски
оформлемия;, "Оберон" - Вебер (1936), "Иванко" - Друмев, "Янините девет
братя" - Пипков (1937), "Непознатото момиче" Молнар (1935), "Хубавата.
Елена" - Офенбах, "Луиза" - Шарпантие", "Хамлет" Шекспир, "Под моста" -
Индиг, "Ирис" - Маскани, и др.
През 1936 със сценографията си за „Хамлет” , "Иванко" и "Хубавата Елена” Пенчо Георгиев участва в
шестото триенале в Милано.
В живописта и графиката Пенчо Георгиев рисува предимно пейзажи и
композиции : "Люлчина песен" (гравюра на дърво), "Орачки" (гравюра на
дърво), "Погребение" (гравюра на дърво).
.
"Зима край Дунава" (темпера). „Край Дунава" (темпера). Участвува във 11
международна графична изложба във Варшава, българската графична изложба в
Прага и Кошице и др.
През 1940 г. започва сценографията към "Саламбо" – Стоянов, но загива
трагично в асансьор. Декорите са довършени от Александър Миленков.
Пенчо Георгиев е първият илюстратор на съчиненията на Максим Горки в
България. В края на 20-те и началото на 30-те години илюстрира "Тома
Гордеев" и "Майка" от 12-томното издание на Горки.Създава и проекти за
стенописи - "Сватба" и "Юнак и елен".
Картини на Пенчо Георгиев се намират в Националната художествена галерия. СБХ учредява награда за сценография на негово име.