"Непознатият мълчеше. Пат също. Така в мълчание пътуваха известно време. Но се случи нещо странно: вместо да продължи направо, мъжът сви надясно по непозната улица.
- Къде ме водите? - разтревожи се Пат.
- Там, където ви очакват, мис - отвърна "бейзболистът", гледайки напред.
Улицата беше пуста и доджът се носеше със скорост осемдесет мили в час.
- Мен ме чакат в редакцията!
- Не само там, мис - промърмори непознатият, без да я погледне.
- Какво означава всичко това? - закрещя Пат. - Ще извикам полиция. Спрете колата!
Доджът направи още няколко завоя. Пат се вкопчи в рамото на непознатия:
- Спрете, на вас говоря! Иначе ще скоча в движение!
Младата жена се опита да отвори дясната врата, но тя се оказа заключена. Пат наистина се изплаши."