Восъчна пластика стена Германия 🇩🇪 → Обява 48151702

Подаръците, които разказват трогателна история и носят съкровенно послание са безценни.
Историята на тези ръце ми напомня нашата поговорка "Брат брата не храни, но тежко му, който няма брат"...
През 15 век в селое до Нюрнберг живее семейство с осемнадесет деца. Бащата е златар по професия, но от продажбите на бижута в селото през 15 век едва ли е било възможно да се изхранва челяд от 17 деца! Две от момчетата са одарени с талант и мечтаят да станат художници и искат да учат в академията в Нюрнберг.
И двамата искат да учат. Решението е, че един ще учи, а другият - ще го издърржа. Хрърлят монета. Загулибият започва работа в близките мини и с печалбата ще издържа другия, докато той учи в академията. След това, когато другия се изучи, ще се върне и с парите от изкуството ще издържа брат си.
Албрехт Дюрер печели облога и отива в академията по изкуства в Нюрнберг. Брат му заминава за мините да работи и да осигури парите за следването на Албрехт. Младият Алберхт Дюрер става откритието на академията. Неговите рисунки и гравюри са изключителни! Още преди дипломирането си той започва да продава и да припечелва от творбите си.
Когато се завръща на село, след семейната вечеря Албрехт вдига тост за брат си, който с ръцете си прави възможна мечтата на един художник. Тостът завършва с думите:
- А сега, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, за да изпълниш мечтата си. Аз ще се грижа за теб.
Братът отговаря:
- Не... не... не...
- Не, братко. Не мога да замина за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж какво причиниха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са счупени най-малко веднъж. Напоследък страдам от артрит толкова, че дори не мога да вдигна чашата с вино, за да те поздравя. Какво остава да рисувам и да правя деликатни гравюри. Не, братко, прекалено късно е за мен.
Оттогава изминават повече от 450 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света. От дълбочината на сърцето и от ръцете на Албрехт Дюрер се ражда уникалната графика на ръцете на брат му. Алберт назовава скромно своята рисунка "Ръце". Но хората по света я наричат "Молещите ръце"

Пластиката е стара, восъчна отливка, около 70-те години, Германия, репродукция на графиката на Албрехт Дюрер "Молещи се ръце", с размер 20 х 14 см.