Оригинален Български Царски Военен Орден Войнишки Кръст "За Храброст" 1915 г.
Оригинален Български Царски Военен Орден Войнишки Кръст "За Храброст" 1915 г.
За храброст“ е висш български орден.
Той е вторият по старшинство в Царство България.
Военният орден „За храброст“ е основан на 17 април 1880 г., съгласно Указ №1 от 1 януари 1880 г. по Военното ведомство на княз Александър Батенберг[1][2]. Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия – символи на национална независимост.
Първото награждаване с ордена „За храброст“ се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) – Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст „За храброст“ IV степен е Йончо Бобевски – един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878) – носител на руския орден „Георгиевски кръст“.[4]
Войнишки кръст „За храброст“ I степен
позлатен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
Войнишки кръст „За храброст“ II степен
позлатен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
Войнишки кръст „За храброст“ III степен
посребрен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
Войнишки кръст „За храброст“ IV степен
посребрен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
Уикипедия
Преглеждания: 17
☆
☆
☆
☆
☆
Оценка 0 от 0 глас.