Старинен МЪНИСТЕН ГЕРДАН от ВЕНЕЦИАНСКО СТЪКЛО МУРАНО Уникат
Ръчна художествена майсторска стара изработка от оригинално духано скъпоценно цветно стъкло Мурано, снимките го онагледяват! С бронзова закопчалка. Обиколка: 40см. СИМВОЛИЧНА цена!!! Изпращам по Еконт с Преглед/Тест и отстъпка-транспорт. "Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло - История на острова: Мурано някога е бил част от Римската империя. Предполага се, че много фамилии бягат от градовете Одерцо и Алтино заради варварските нашествия и се настаняват на остров Мурано. Островът винаги се е числял към морската част на Венеция и дори до 1171 г. е бил напълно автономна територия. А през 1275 г. получава своята независимост и правото да сече собствени монети. От Венеция към Мурано В далечното минало остров Мурано е било рибарско селище, на което се е добивало предимно сол. Производството на стъкло тук започва през 1291 г., като е пренесено от Венеция, защото там било забранено заради честите пожари. И така всички фабрики за направата на стъклени изделия се местят на остров Мурано. Има много истории и легенди, които разказват, че стъклото всъщност води началото си именно от остров Мурано, много преди да започне неговото производство във Венеция, след което отново се завръща в своя дом. Една легенда дори гласи, че не точно пожарите са причината стъкларските ателиета да се преместят на Мурано, ами желанието на венецианците да запазят тайната на стъклото само за тях. Премествайки всички майстори на остров Мурано, те са имали по-голям контрол над тях. Дори им било забранено да напускат пределите на острова и Венеция, макар че доста от тях успяват да избягат в чужбина и така да пренесат тайната за прочутото венецианско стъкло със себе си. Тъй като някога това е било много успешен бизнес, често майстори, които се противопоставяли на държавата, изчезвали безследно или умирали при много мистериозни условия. Въпреки наложените им ограничения обаче местните стъклари били сред най-уважаваните личности на острова. Наред с многото забрани те имали и някои привилегии. Освен високото заплащане те имали право да носят меч и се ползвали с т.нар. съдебен имунитет. Много от местните дори предполагат, че изделията на марката „Бохемия“ са вдъхновени и заимствани от венецианското стъкло. Малко след създаването ѝ в стъкларския занаят на Мурано настъпва известна криза. Това се случва около XV век. Тази криза обаче бързо е овладяна. Стъкларският занаят бил толкова на почит, че дори имало издаден указ, който гласял, че ако не си роден на острова или по някаква линия не притежаваш там имот, нямаш абсолютно никакво право да произвеждаш каквото и да било от стъкло. Законите относно стъкларството били наистина много строги. Освен това е имало златна книга на Мурано, в която фигурирали само родените на острова. Как точно се прави стъклото? Всяко едно стъкларско ателие си имало по един главен майстор стъклар и двама асистенти. Тяхната роля била да придържат металната тръба, в която майсторът духа и по този начин оформя стъклото. Двамата помощници въртели самата тръба по нареждане на майстора, в зависимост от това какво искат да се получи накрая. Често към стъклото те прибавяли различни минерали, които да придават разнообразието от цветове в крайния продукт. Този процес, макар и да звучи лесен, е много труден и изисква невероятна сила на продухване, както и завиден капацитет на белите дробове. Често майсторите на стъкло бързо остават без зъби, защото горещото стъкло и в добавка различните минерали трайно ги увреждали. Трябва да бъдете много внимателни, когато купувате стъклени изделия дори от острова, защото е пълно с китайски и други имитации. За да сте сигурни в качеството му, винаги търсете надписа „Vetro Murano Artistico“. Това е знакът за качество, гарантиран от местните власти. Какво представлява ефектът „кракелаж? Една от най-интересните техники за направата на венецианско стъкло се нарича „кракелаж“, при която самото стъкло има вид на натрошен лед. В него има множество пукнатини, които оформят различни интересни фигури. В основата на този ефект стои следната техника - още топлият стъклен предмет се потапя в леко охладена вода. Когато се образуват пукнатините, се покриват с друг стъклен слой. Първоначално тази техника се е използвала за направата на различни имитации на старинни съдове още от времето на Римската империя, но тъй като е много ефектен по-късно става и доста популярен за направата на оригинални изделия."