Анастас Стоянов, български писател, е роден на 02.08.1931 г. в село Живовци, Монтанско. Конници е един от малкото му романи.
Автор е на стихосбирките "Първа любов" (1955), "Посвещение" (1964), "Пролетно преображение" (1975), "На грешната земя" (1978), на поемите "Есенни макове" (1963), "Уловени сънища" (1970), "Повече от любов" (1982); на сборниците с разкази "Неделни новели" (1973), "Скитания. Писма от Индия" (1975), "Пролетно преображение" (1975), "Сто приказки" (1977), "На грешна земя" (1978, 1980), "Още сто приказки" (1980), "Жертвено цвете" (1981), "Повече от любов" (1982), "Търсете българския алпинист" (1985), "Казвам се Малчо" (1989), "Златната лисица" (1989), "Хищникът Роман" (1989) и др. След 1989 не издава книги, с изключение на "Ранни рани" (2004). Редица негови произведения са преведени на чужди езици, участва в множество антологии. Превежда Сергей Есенин, Саят-Нова и др. Умира на 25.12.2004 г. Погребан според желанието му в град Монтана. След смъртта му са издадени книгите: "На грешната земя" (2005); "В храма на рогатите ангели. Ловни и други истории" (2006); "Казвам се Малчо" (приказки и притчи, 2007); "Това момче бях аз" (2007); "Обратно пътуване" (2008).