Отворените двери - Николай Рьорих → Обява 49287417

Отворените двери - Николай Рьорих

ДЕВАСАРИ АБУНТУ
Така пеят за Девасари Абунту.
Знаела Абунту какво е казал Буда за жените от Ананде и затова отбягвал
мъжете, а покрай тях и жените, защото където има мъже, там са и жените. И
ходела Абунту по долините на Рамна и Соки и чак по тъмно идвала в
храма. И дори жреците малко я виждали и познавали. Така не изкушавала
Абунту словата на Буда.
И ето че станало земетресение. Всички хора се разбягали, а жреците
започнали да казват, че боговете са разгневени. И се изпокрили всички в
зимници и пещери, и станало земетресението още по-силно, и всички били
смазани. И наистина ударите в земята били ужасни. Планините се тресели.
Стените на постройките се сипели и дори най-здравите рухнали. Дърветата
се прекършили и дори нещо повече, реките потекли по нови корита.
Едничка Девасари Абунту останала в къщата си и не се плашела от това,
което трябва да стане. Тя знаела, че вечният бог не знае що е гняв и
всичко трябва да бъде така, както е. И останала Девасари Абунту в
пущинака, без хора.
По тези места не дошли други хора. Не всички животни се върнали. Само
птиците долетели при старите си гнезда. Научила се да разбира птиците
Девасари Абунту. И тръгнала тя със същата премяна, с която била излязла в
долината, без време, без да знае мястото, където живеела. Сутрин пред
стария храм се събирали около нея птиците и й разказвали какво ли не: за
умрелите хора, части от които се носели из въздуха. И знаела Абунту
много занимателни неща, завършени от смъртта, незнайни за хората.
Ако слънцето припичало много силно, летели над Девасари бели пауници и
опашките им святкали и хвърляли сянка, и трепкането им правело хлад.
Страшните за другите грифове и целебеси нощем накацвали около спящата и я
вардели. Златни фазани й носели горски плодове и вкусни корени. Точно
не знаем, но на Абунту й служели и други птици - всички птици.
И Девасари Абунту нямала нужда от хората. Всичко й служело вместо хора: и
птиците, и камъните, и тревите, и всички части на живота. Тя не била
сама. И ето, чуйте изумителното. Абунту не се променила тялом, и нравът й
си оставал все същият. В нея нямало гняв; тя живеела и не се
разрушавала.
Само че една заран рано долетели при Девасари най-добрите птици и й
казали, че достатъчно е живяла и че й е време да умре. И тръгнала Абунту
да търси камъка на смъртта. И ето че идва в пустинята, и вижда из нея
много камъни, тъмни. И ходела между тях Абунту и ги молела да приемат
тялото й. И се поклонила доземи. И така си останала в поклон и се
вкаменила.
Стои в пустинята черен камък, пълен със син огън. И никой не знае за Девасари Абунту.

Издателство Гуторанов, 1996 година, меки корици, 260 страници
Цена 20 лв