Из "Адресът на любовта" (1984)
Максим Асенов
ПЪРВАТА ЛЪЖА
Съблазните, съблазните са много
и аз не искам да ги съдя строго.
За обич всеки е копнял навярно.
Но няма нищо, нищо по-коварно
ни за момчето, нито за момичето
от първото неискрено "Обичам те! ".
***
Понякога тя влиза много тихо,
невидимо зад бялото перде.
Ласкае те и нежно се усмихва,
а всъщност неусетно те краде.
Какво краде ли? Сребърни предмети
или грижливо скътани пари?
О, не! Краде това, което свети
във тебе и в сърцето ти гори.
Понякога в душата ти внезапно
ще влезе, ще разрови всеки кът,
след туй ще се измъкне безвъзвратно
и ще поеме лекия си път.
И уж от тебе не е взела нищо,
а ти усещаш странна празнота.
Студено като есенно огнище
сърцето ти трепери без мечта.
Понякога тя влиза през вратата
безмълвно или с тих и нежен зов,
невидимо ограбва ти душата
лъжливата, неистинска любов.