По случай 200
годишнината от началото на строежа на Рилския манастир в съвременния му вид
публикувахме четвърто електронно издание на книгата "Архитектонът Алекси
Рилец" 2017 г. Съдържа 380 страници с 294 снимки.
“… От тук се започна
да се обновява тази светла
обител при господина
отца игумена хаджи Кесарий и
при епитропа Теодосий
и при господина кир Йосифа
скевофилакса в 1816
година. В лето 1816 май, ден първи.
Алекси архитектон
сиреч оустабаши.
И това пишещият е
ученик на този Йосиф”
Рилският манастир със
своята над 1080 годишна история е една от най-старите светини на България.
Преживял и византийското и турското робство, обявен от ЮНЕСКО за “Паметник на
световната култура”, той не случайно е наречен “Душата на народа”.
В книгата са посочени
някои от приносите на първия български архитектон Алекси Рилец в архитектурното
изкуство при изграждането на Рилския манастир (1816-1819 г.) и възстановяването
му след пожара в 1833 г. Те се изразяват главно в четири направления:
- Изграждането на външната
фасада като монументална крепост;
- Построяването на
уникалната магерница с голям брой арки и стабилизиращи изравнителни пояси,
които я превръщат в художествена творба с превъзходни функционални и
вентилационни качества;
- Оформянето на
вътрешната фасада на манастира с просторни чардаци, колонади в малък и голям
архитектурен ред в два варианта (с и без междинни арки), с кьошкове с различна
форма и красота, със своеобразни пожарозащитни стени;
- Постигане на
хармония между съграденото, вековната Хрельова кула и величествената природа
върху неравен, несиметричен и труднообладяем терен.
Това събитие е
изключително по своята същност, смелост и мащаб не само за българското
Възраждане, но и за цялата национална история. Този невероятен строеж обединил
мислите и мечтите на църковните дейци от Мизия, Тракия и Македония, събрал
значителни дарения на стотици български градове и села обединява и
многобройните дюлгерски еснафи от цяло българско. Стотици строителни групи,
дюлгерски тайфи, зидари, каменоделци и дърводелци са привлечени от патриотичния
призив да въплътят народната мечта в националния манастир, неповторим и
невероятен, дръзнал като авангард на нацията да се мери с преславната Света
Гора.
В средата на източното
крило архитектон Алекси Рилец е замислял вграждане на висока часовникова кула с
камбанария която да се извисява над Хрельовата и да напомня, че всички
простосмъртни са подвластни на времето. Такива часовникови кули са вградени в
средата на източните крила на по-големите Атонски манастири. Вероятно това е
причината това крило да бъде изградено само на 1/3 от цялата си дължина по
време на строежа му през 1816 г.
През 1834 - 1837 г.
майстор Павел строи манастирската църква, а през 1846 - 1847 г. майстор Миленко
- южното крило в унисон с построените вече манастирски крила. През 1962 г. без
да се съобразят с архитектурното начало съвременни строители доизграждат
източното крило зад църквата.
Вече се знаят
подробности за:
- Връзката межу
архитектон Алекси Рилец и младия майстор Кръстю Дебърлията;
- Връзката между
архитектон Алекси Рилец и 40 години по-младия от него майстор Никола Фичев
(Колю Фичето);
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация