През 1976 г. германският адвокат Петер Акерман прави съдбоносна покупка — купува 60 000 керамични плочки, проектирани от Салвадор Дали. И нямал представа какво да прави с тях.
Събитията, довели до покупката, започват години по-рано, когато един от клиентите на Акерман изпада в затруднено финансово положение и не може да заплати хонорара си. Вместо това му предлага да уреди среща с испанския художник Дали, с когото имал връзка чрез съпругата си — стара приятелка на Гала Дали, съпругата на сюрреалиста. Акерман приема предложението.
Месеци по-късно, по време на командировка в Париж, където живеел Дали, адвокатът се среща със съпругата на клиента и заедно отиват в ресторант Lasserre, едно от любимите места на Гала. Те изпращат визитките си до масата, на която вечеряли Дали.
„Помаха ми да отида при тях и проведохме приятен разговор“, спомня си Акерман. „За щастие говорех френски (не можеш да говориш английски или немски със Салвадор Дали), и ме поканиха на чай на следващия ден в апартамента им в Hôtel Meurice.“
Две години по-късно Дали се свързва с адвоката — търсел купувач за колекция от плочки, произведени в Испания две десетилетия по-рано. От първоначалната серия от 100 000 броя били останали 60 000. Акерман ги купува всичките.
„Погледнете човека“, казва Акерман, сочейки снимката си. „Погледнете ме преди 40 години, седя до големия майстор. Каквото и да ти продава, ако можеш да си го позволиш — купуваш го. Не мислиш два пъти. Все едно ти предлагат парче от оригиналната Sacher-торта — не отказваш, дори да не обичаш сладко.“
Плочките са произведени през 1954 г. в Онда, Испания, във фабриката El Siglo (днес известна като ADEX). Според слухове, първоначално били поръчани от министър на културата в правителството на Франко за облицовка на интериора на басейн.
Всяка плочка е с ширина 20 см и се предлага в комплект от шест под общото заглавие „La Suite Catalane“ — препратка към каталонския произход на Дали. Изобразяват свободни, живописни мотиви като устни, птици и слънце, в богата гама от основни цветове и пастели. Най-разпознаваемата, L’étoile de Mer („Морската звезда“), е типична за стила на Дали — представя червена морска звезда с четири „крака“, разперена върху пясъчна повърхност.
Акерман пази целия запас в продължение на четири десетилетия, но работа и семейство му пречат да се заеме с тях. С годините разходите по съхранение и транспорт нараснали значително. Плочките тежат около 44 тона и първоначално били държани в Цюрих, където ги съхранявал Дали; по-късно Акерман ги премества в Берлин. Изчислява, че е похарчил „сериозна седемцифрена сума“ за тях. Никога не е опитвал да ги продаде — до края на деветдесетте, когато ги пуска за продан
„Когато имаш красив стар автомобил, примерно Studebaker-Packard, можеш да го продадеш на някой колекционер. Но ако имаш 60 000 такива, тогава вече имаш проблем“, шегува се той.
Днес, на прага на 80-те си години, Акерман активно търси купувач, с намерението да дари приходите на фондацията си „Kreuzberger Kinderstiftung“, която подпомага образованието на деца в неравностойно положение. Останалите 40 000 плочки от оригиналната серия вече са били продадени на частни лица и търгове, като според изследванията на Акерман цените достигат до 2300 щ.д. за комплект от шест и над 500 евро за една.
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация