Издателство
ВВС
Град на издаване
София
Година
1950 г.
Страници
345
Корици
Твърди
Категория
Техническа литература
За да поръчате, трябва да напишете Вашите имена, телефон и адрес на офис на Еконт във Вашия град.
Опция за преглед преди плащане.
Книгата „Авиационни двигатели с леко гориво. Том 1“ представлява фундаментален учебник или техническо ръководство за студенти, инженери и технически персонал, работещ в тогавашната българска военна авиация. Издадена през 1950 г., тя отразява технологичното ниво и инженерната мисъл за буталните авиационни двигатели от края на Втората световна война и непосредствения следвоенен период, които по онова време са основната движеща сила на самолетите.
Като Том 1, книгата се фокусира върху основните принципи, теория и устройство на двигателите.
Теория на термодинамиката и работните цикли: Обхваща основните принципи на четиритактовия или двутактовия работен цикъл (цикъл на Ото) и прилагането им в авиационните двигатели.
Устройство и конструкция: Детайлно описание на основните възли и агрегати на буталния двигател:
Цилиндров блок и бутало-мотовилкова група.
Коляно-мотовилков механизъм (колянов вал, мотовилки, картер).
Газоразпределителен механизъм (клапани, разпределителен вал).
Системи на двигателя: Представяне на ключовите системи, необходими за работата на двигателите с леко гориво (бензин):
Горивна система (карбуратори, горивни помпи, резервоари).
Запалителна система (магнето, свещи, разпределители).
Мазилна система (видове масла, помпи, филтри).
Охладителна система (въздушно или течно охлаждане).
Работни характеристики: Анализ на мощността, икономичността и височинните характеристики на авиационните двигатели.
Книгата е ценна като исторически документ за инженерното образование и техническата терминология в България през средата на XX век. Тя служи като основен източник на знания за механиката, необходима за експлоатацията, поддръжката и ремонта на самолетната техника, използвана от ВВС по това време, преди масовото навлизане на реактивните двигатели в българската авиация.
Терминът "леко гориво" (в този контекст – авиационен бензин) се използва за разграничаване от дизеловите или мазутните двигатели, макар че впоследствие терминът става по-малко актуален с утвърждаването на
керосина като основно гориво за реактивните машини.