Емил Зола - “Ругон-Макарови” (т.к.) том 1
Ругон Макарови единия том от Емил Зола в доста добро състояние.
Твърди корици.
Изпращам с Еконт.
Описание от интернет:
"Поредицата „Ругон-Макарови“ трябва да обедини около
двайсетина романа. След 1869 година генералният план бе спрян, но
сега аз го изпълнявам с изключителна точност. „Вертеп“ се появи
точно навреме, написах го така, както ще напиша другите, без да
разстройвам нито за минута пряко поставената си задача. В това е
моята сила. Имам си цел, към която вървя.
Когато „Вертеп“ се появи в един вестник, той бе атакуван с
безпримерна бруталност, отречен и обвинен във всички възможни
престъпления. Много ли е необходимо да обяснявам тук с няколко
реда моите писателски намерения? Аз исках да опиша трагичното
падение на едно работническо семейство в онази развратена среда на
нашите предградия. Освен пиянството и безделието, там се ширят и
други пороци — прекъсването на връзките със семейството,
гадостите в пренаселените мизерни жилища, прогресивното
забравяне на благородните чувства и най-вече като развръзка —
забравянето на срама и смъртта. Просто това е действуващият там
морал.
„Вертеп“ положително е най-целомъдрената от моите книги.
Често е трябвало да се докосвам до много по-страшни рани. Само
формата е предизвикала уплаха. Някои са се разгневили срещу
думите. Моето престъпление е, че съм проявил литературно
любопитство да събера и много грижливо да излея в един калъп езика
на народа. Ах, тази форма! В нея е голямото престъпление. При все
това има тълковни речници за този език и книжовници го изучават и
се наслаждават на неговата свежест, на неговите изненади и неговата
образност. Този език е едно пиршество за граматиците-
изследователи. Няма значение, че никой не е съзрял моето желание да
напиша един чисто филологически труд, считайки, че той
представлява голям исторически и социален интерес.
Впрочем аз не се защищавам. Моята творба ще ме защити. Това
е творба на истината, първият роман за народа, който не лъже и който
носи лъха на народа. И съвсем не трябва да се вади заключение, че
целият народ е лош; защото моите герои не са лоши, те са само
невежи и покварени от средата на тежкия непоносим труд и на
мизерията, в която живеят. Само че би трябвало да се прочетат моите
романи, за да се разберат, да се види ясно тяхната целенасоченост,
преди да се произнесат съвсем странните и отвратителни присъди,
които се разнасят по мой адрес и по моите творби. Ах, ако се знаеше
колко много се радват моите приятели на изумителната легенда, с
която забавляват тълпата! Само ако знаеха до каква степен
кръвопиецът, жестокият романист е един почтен буржоа, един човек
на науката и изкуството, живеещ мъдро в своя кът, и чиято
единствена амбиция е да остави една колкото може по-широка и по-
жива творба! Аз не опровергавам нито една измислица, аз работя,
поверявам се на времето и на чистосърдечността на обществото,
които в края на краищата истински ще ме открият под натрупаната
грамада от нелепости.
Емил Зола
Париж, 1 януари 1877 година."