"Жива картина"Княгиня Клементина Рачо Петров Димитър Станчов...
Предаване само на лична среща в град София."Жива картина",снимка от 1891 г. по случай рожденния ден на Княз Фердинанд,по идея на майка му,Княгиня Клементина.Сходна с "живите картини" във Версаийския дворец.Фотограф Ив.Карастоянов.Общ размер на снимката с паспартуто 44/38 см.,картона се е изкривил леко от времето,вижда се на последната снимка.Лицата на снимката които разпознавам:1.Мара Белчева-придворна дама в двореца,в най-горната част на снимката с корона в ръка,като муза на историята,готвеща се да постави короната на владетеля.2.Княгиня Клементина-с воал от бял тюл на лилиеви цветове/хералдическата лилия е асоциирана с династията на Бурбоните,френските крале/,вдясно от бюста на Фердинанд.3.Граф Амаде дьо Форас-маршал на двора на Княз Фердинанд/1889-1897/,вляво на снимката,в костюм на старите български царе,сочещ с лявата си ръка бюста на Фердинанд,като послание,че трябва да стане Цар.4.Робер дьо Бурболон-личен секретар на Фердинанд,по-късно шамбелан,церемониал майстор и маршал на двора.Под граф Форас,с костюм на шоп.5.Графиня дьо Грено/Анна Станчова/-съпруга на Димитър Станчов,секретар на Фердинанд.Била е придворна дама на Княгиня Клементина,Мария Луиза и Царица Елеонора.На снимката,отдясно на Мара Белчева,с полумесец в главата.6.Петър Марков/Петър Радушков Марков е български офицер (генерал от кавалерията), командир на Лейбгвардейския конен полк (1886 – 1908), инспектор на конницата (май 1908 – април 1910) и дълги години генерал-адютант на цар Фердинанд/,на снимката вдясно от бюста на Фердинанд.7.Султана Рачо Петрова-в горната част на снимката,първа от дясно на ляво,с червена рокля.8.Рачо Петров-български офицер/генерал от пехотата/,политик,вляво от бюста на Фердинанд."На 14 февруари 1891 г. Фердинанд има рожден ден. Навършва тридесет години. Августейшата му майка решава да го отбележи възможно най-бляскаво. Най-впечатляваща изненада ще бъде музикално-театралната вечеринка, която ще представи за първи път у нас „жива картина“. Княгинята не жали пари. За участниците в спектакъла се подбира най-доброто. На дамите (избрани са само онези, ухажвани от Фердинанд) са изписани специални рокли от Виена, които княгинята заплаща с чек от своята лондонска банка. Най-сетне всичко е готово и представлението може да започне.Спектакълът е предвиден за събота, но се разболява детето на придворната дама Анна Грено и е отложен за вторник. В уречения ден дворцовият салон се изпълва със знатни дами и господа. Повечето от мъжете гордо дефилират с току-що получените ордени. Тук са министрите начело със Стамболов, тук са дипломатите на Австрия, Италия, Сърбия, Румъния и Гърция.Началото започва с кадрил на четири ръце „в съвършено изпълнение“ на граф Амеде дьо Форас – Велик маршал на Двора, и една българска двойка. Сетне граф Робер дьо Бурбулон рецитира „Бедни хора“ от Виктор Юго. Слушателите са „впечатлени до дъното на душата си от перипетиите на драмата“. Стамболов не изпуска стих и клати глава, силно развълнуван. Идва ред на княжеския секретар Светослав Тъпчилещов, който свири на цигулка „не особено чисто, но с увереност и жар“. По искане на Фердинанд Бурбулон изпълнява няколко стари френски песни. Следва антракт с бюфет, по време на който се подготвя живата картина. Прозвучават три тържествени гонга, завесата се вдига и се вижда следното: градински декор от палми и екзотични растения на фона на облаци. В центъра върху една колона е поставен бюстът на Фердинанд. До него, настанена в голямо кресло, обвита от главата до краката в бял тюл, обшит с емблемата на френската бурбонска лилия, обсипана с безценни камъни като символ на стара Франция, седи неподвижно княгиня Клементина. В едната си ръка държи цветя, а в другата герба на Франция. Около и в краката й са насядали млади адютанти и придворни дами, облечени в гиздави шопски носии. Вляво се вижда като видение от миналото Форас, прав, в древна българска царска мантия и шлем, облегнат на скиптъра си и сочещ с ръка настоящето – бюста на княза, който води страната към напредък и благоденствие. Вдясно са три красавици в бяла, зелена и червена рокля. На върха на композицията в ослепителна бяла рокля от ефирен тюл е красивата съпруга на финансовия министър Мара Белчева, последното увлечение на княза. Над бюста тя държи корона. Сцената се облива от електрическа светлина, която преминава от бяла в зелена и червена. Форас със собствени стихове възвеличава княза. Звучи националният химн. Завесата бавно се спуска и няколко пъти се вдига под възторжените аплодисменти на публиката. Фердинанд коленичи в нозете на майка си и целува ръката й. Придворният фотограф Иван Карастоянов заснема великолепното зрелище.Снимките са предназначени само за дворцовия антураж. Фердинанд лично ги раздава. Но Карастоянов вади копия за приятели и роднини. Едно от тях чрез шурея му Михаил Сарафов попада у френския журналист Гастон Шадурн. Той се възползва от находката и публикува снимката под наслов „Апотеоз“ във френско илюстровано списание, като я гарнира с хаплив коментар. Наред с всичко останало князът е обвинен в разхищение на народни средства. В отговор дворцовата канцелария публикува в пресата номера на чека на княгиня Клементина. Руските и френските вестници разнищват любопитната клюка, но освен саркастични и иронични коментари към особата на княза загатват и злободневния политически въпрос – дали с тази „жива картина“ Фердинанд не подготвя обществеността за обявяването си за цар на България? Европа е скандализирана от княжеската дързост." Боян Драганов.