Анна Хен-Йосифова Художничка инж.Петър Йосифов → Обява 55161946

Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща.Не работя със Спиди!Три снимки,на едната снимка е Анна Хен-Йосифова,снимана около 1930 година,малко преди да почине,на другата снимка е съпруга и инж.Петър Йосифов,сниман е пак около 1930 година,на третата снимка е инж.Петър Йосифов с внуците им Емилия Стайчева и Стефан Стайчев,снимана е през 1941 година,фото Божидар Карастоянов.Анна Хен е родена на 3 март 1872г. в Брауншвайг, Германия. Завършва рисувално училище в родния си град. После специализира в Хага, Холандия при извесната художничка Марил Розенбоом. През 1899г. идва в България като съпруга на инж.Петър Йосифов, след приключване на неговото следване в Германия. В началото на 20 век Анна Йосифова е художник със солидно художествено образование и обработен маниер в масления и акварелния натюрморт. Рисувала е и малки акварелни пейзажи на градски кътчета в Германия. Тя владеела техниките на декорация на дърво, керамика, изтарзия, тъкани, пирогравюра, лакове, резба, емайли. В България тя се включва активно в художествения живот. Първата изложба, на която публично се излагат нейни картини е първата изложба на Дружество “Съвременно изкуство”. Тя е открита през декември 1903г. в залата на градското казино в София. Там Анна Йосифова показва шест творби: четири натюрморта в маслени бои и два акварела (рози и пейзаж). През 1904г. е поканена за член на Дружество “Съвременно изкуство”. Като негов член участва в ежегодните общи изложби по Коледа, както и във всички представителни изложби на негови членове в южнославянските изложби: Белград 1904г., Лондон 1907г., Мюнхен 1909г., Венеция 1910г., Рим 1911г. Анна Йосифова е била член и на Дружеството на Южнославянските художнци “Лада”. Като негов член участва в изложбите му в Загреб, Белград, София. От 1903-1904г. започва да води в дома си частни уроци (първите в България) по живопис, пирогравюра и интарзия за любители, безплатно за учениците на Рисувалното училище. От 1907г. сред възпитаниците и е дъщерята на първата дама Петрова-Чомакова, а по-късно и Княгиня Евдокия. През 1907г. участва в Обща изложба, организирана от Рисувалното Училище в София. През септември 1907г. Анна Йосифова организира съвместна изложба с известния български художник портретист Никола Михайлов. На 29.05.1909г. художничката организира първата си самостоятелна изложба в България в дома си. От 1909г. Йосифова е поканена и става член на Union Internationale des Beaux-Arts, Парижки съюз на художниците основан 1905г. от Огюст Роден и Пол Адам. През същата 1909г. участва и в голямата международна изложба в Глас Палас в Мюнхен с два натюрморта. Анна Йосифова рисува с малени бои и акварел- предимно цветя. Занимава се и с приложни изкуства-пирография, илюстрация. За активната си благотворителна дейност художничката е наградена. С Указ на Цар Борис III от 1921г. “За заслуги към нацията” е удостоена с Орден Дамски кръст III ст. с корона. В края на 1930г. А.Йосифова организира самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София с 55 картини. Посмъртно участва в изложбата на жените художнички през 1931г. До края на живота си живее и твори в София. Умира през 1931г. Домът на сем.Йосифови е изключително красив. Характеризиран е като типичен представител на архитектурата и интериора на сецесиона. Десетилетия е бил паметник на архитектурата.Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България.Роден е през 1870 г. в семейството на Тоша Йосифов в град Пирот в тогавашната Османска империя. Клаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат областта да бъде предадена на Княжество Сърбия, което води до емиграция на пиротчани към възстановената българска държава, сред които и бъдещият инженер.Семейството му се заселва в близкото до Пирот градче Цариброд. Именно в къщата на Йосифови в Цариброд отсяда „патриархът на българската литература“ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война от 1885 г.Заедно със свои съученици Йосифов се грижи за ранени български войници в царибродската гостилница, превърната в превързочен пункт. В хода на войната през гостилницата минава дори Княз Батенберг, а там за първи път Вазов чете строфи от стихотворението „Новото гробище над Сливница“.Завършва образованието си в елитния Технически университет в Брауншвайг, където се запознава с бъдещата си съпруга, германката Анна Хен. Двамата се връщат в България през 1899 г.Към онзи момент Анна вече е художник с практика зад гърба си и се включва активно в българския културен живот, и намира топъл прием сред артистичните среди на столицата. За нуждите на семейство Йосифови арх. Пенчо Койчев построява къща до Руски паметник – един от ранните образци на стила сецесион в България.Петър Йосифов, отбелязан като P. Iossifoff, ingénieur, е сред пиротчаните видни софийски жители, което през 1919 г. се подписват под Адрес-плебисцит с настояване Пиротско да не бъде връщано на югославската държава след Първата световна война.Умира през 1959 г. Погребан е в Парцел 22 на Централните софийски гробища.Проф.Емилия Стaйчева е родена на 16 януари 1936 г. в София. Завършва специалност "Немска филология" в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Университета "Фридрих Шилер"- Йена, Германия. Научната степен "доктор на филологическите науки" й е присъдена в София за изследване върху Теодор Траянов и немскоезичната лирика. През 1987 г. е избрана за доцент, а през 2001 г. за професор по немскоезична литература в Катедра "Немска филология", днес "Германистика и скандинавистика" на Софийския университет.От 1991 до 1994 г. тя е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии на Алма матер, а от 1993 до 1999 г. – ръководител на "Немска филология".Проф. Стайчева е специализирала в университетите в Йена, Саарбрюкен, Хамбург и Виена, където е изнасяла и лекции. Била е лектор в университетите в Гьотинген и Инсбрук. През летния семестър на учебната 1991-1992 г. е била гост-професор в университета в град Залцбург, Австрия.От 1991 до 2010 г. е била последователно член, зам.-председател и председател на Специализирания научен съвет по литературознание, член на Научната комисия по филология и на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет. Член е на Научния съвет на Института за литература при БАН, член на Съвета на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий” и на Управителния съвет на Международното дружество "Елиас Канети". От 2010-2016 г. е председател на Съюза на преводачите в България.Професор Емилия Стайчева е основател и ръководител на Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус” към Факултета по класически и нови филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски".За безспорните постижения в своята богата професионална дейност проф. Стайчева е получила най-високи отличия. През 1997 г. тя е наградена с Австрийския почетен кръст за наука и изкуство I-ва степен, през 2007 г. получава Почетния знак на Софийския университет със синя лента. През 2009 г. й е връчена Почетна грамота на Министерството на културата за заслуги към културното развитие на България, а през 2016 г. с указ на Федералния президент на Австрия Хайнц Фишер тя е удостоена с Голям сребърен почетен знак за заслуги към Австрия.Стèфан Стàйчев е режисьор, актьор, автор на пиеси и поетични книги, дългогодишен директор на Силистренския театър.Стефан Стайчев е роден в София през 1939 г. Започва творческата си кариера през 1961 г. в Сливенския драматичен театър, след това е актьор в трупата на Народния театър в София (1966 – 1970), после актьор в театър „София“ (1970 – 1978, 1982 – 1997). Там започват и първите му изяви като режисьор. Директор е на Силистренския драматичен театър (1978 – 1982, 1997 – 2009). Междувременно пише и пиеси, които се поставят в редица театри; прави постановки като гост-режисьор в страната и чужбина. Една от добрите постановки, която се помни в Русенския драматичен театър, е на неговата пиеса „Свободно място във влака“, играна през 1970-те години. В този театър той прави през 1998 г. спектакъла „Ангели-чудовища“ (Жан Кокто).Стефан Стайчев е и автор на пиеси като „Рисунки през август“, „Цар Симеон“, „Златният век“, получили сценична реализация. Поставя за първи път в страната на силистренска сцена „Елате ни вижте“, както и „Направи нещо, Мет!“ от Азис Несин. И за двете театърът получава наградата „Икар“ за сценография на Съюза на артистите в България – 2001 г. Създал е на сцената и редица други спектакли – „Живият труп“ от Лев Толстой (1979) в Силистра, сценография от Александрина Игнатова. Спектакъла е представян и на сцената на Народния театър в София и излъчен по БНТ. Лауреат е както на български, така и на международни награди за актьорската си и режисьорска работа – от Полша, Германия, Русия и други.

Почива няколко месеца, след като е бил нападнат, жестоко пребит и ограбен в дома си от цигани.