,, Безсмъртие " на
Милан Кундера е роман за писането на роман, в който авторът ни позволява (в известна степен) да проследим процеса – от зараждането на идеята до създаването на цялостния текст. Той ни пуска „в главата си“, за да видим странните, на моменти шизофренични преливания на фикция и реалност, на нещата, които писателят извлича от самия живот.
Това е рамката – сама по себе си изключително любопитна, а в нейния център и периферия като фигури по шахматната дъска са разположени героите и темите на творбата.
Две сестри и мъжете в техния живот, които не успяват да поделят или прежалят.
Агнес е изплъзващата се женственост, скептична и живееща навътре в себе си. Тя е по-голямата и затова е обречена да бъде повтаряна. Лаура е с глава в облаците. Живее от демонстрациите на собственото си аз, нужно й е да се заявява постоянно и е обречена да бъде вечната преповтаряща.
Чрез действията на Лаура и размислите на Агнес пред читателя сякаш добиват плът абстрактни и взаимоизключващи се понятия като ужаса и удоволствието от самотата, отвращението и опиянение от колективното. А основният въпрос, който не престава да ни вълнува до последната страница, е защо жестът работи там, където думите са безсилни? На него пък е „захваната“ темата за индивидуалността, чието преследване може би е най-голямото клише в човешкия живот.