Ами ако най-страшната планета в една научнофантастична история се окаже… Земята?
„Мисия до Шамаим“ на Ханс Хенрик Льойке е от онези антиутопии, които не разчитат само на космически кораби и далечни светове. Романът поглежда към бъдещето и задава много по-неприятен въпрос: какво ще остане от човека, ако цивилизацията оцелее технологично, но се провали морално?
Шейсет години след прекъсването на връзката с колонистите на Марс от Земята е изпратена експедиция, която трябва да разбере какво се е случило там. Но когато години по-късно един от астронавтите се завръща, той открива свят, който вече почти не прилича на онзи, който е напуснал. Европа е попаднала под властта на репресивен режим, климатичните промени и нова световна война са прекроили границите, а човешкият живот и свободата са се превърнали в разменна монета.
И тук романът става истински интересен. Марс е загадката, но Земята е предупреждението.
Льойке смесва научна фантастика, постапокалипсис и политическа антиутопия в мрачен свят, в който космическото пътешествие постепенно отстъпва място на много по-близки страхове — диктатурата, обезличаването, насилието и способността на човека да превърне собственото си общество в затвор.
За читатели, които харесват фантастиката не просто като бягство от действителността, а като предупреждение за това, в което действителността може да се превърне.
Ако след 60 години можехте да посетите само едно място — Земята или Марс — кое бихте избрали