Състояние,по снимките.Ако имате въпроси,пишете на лични.За София лична среща в района на Бъкстон или Руски паметник.Не работя със Спиди."Скици" от писателката Евдокия Обрешкова-"Един случаен половин час" 16 стр.,"Вихър" 1 стр.,"Мисли на един бухал" и "Капка радост" 2 стр.,"Между живот и смърт" 3 стр.,"Wtima" 7 стр.,"Неизвестно" 7 стр. и един малък лист,на едно място пише "из писмото-критика от Стефан Цвайг",водила си е някакви бележки,чернова за нещо?Евдокия Обрешкова е българска писателка и драматург от първата половина на XX век, чието творчество е насочено предимно към детската литература, пиесите за деца и разказите.
Тя е част от поколението жени авторки в България, които активно творят в периода между двете световни войни и началото на 40-те години на миналия век. Нейните произведения се отличават с подчертан хуманизъм, поучителност и фокус върху изграждането на добродетели у младите читатели.
Известни произведения и дейност:
• „Добрите братя“ (1942 г.) – Приказка-пиеса в пет картини, издадена от печатница „Художникъ“. Творбата има и своя значима сценична реализация в Народния театър „Иван Вазов“ през сезон 1941/1942 г. под режисурата на легендарния Борис Борозанов.Пиесата е поставена също и в Народен театър Скопие,сезон 1941-42 година.
• „И прости нашите грехове...“ (1938 г.) – Една от по-ранните ѝ самостоятелни книги, отпечатана в София.
• „На Бъдни вечер“ – Популярна детска пиеса, в която се прокарва основната за творчеството ѝ идея, че „няма по-голямо богатство от доброто сърце“.
• „Песента на вековния дъб“ (1941 г.) – Разказ, публикуван в авторитетното за времето си литературно списание „Българска мисъл“.
Обрешкова е поддържала активни контакти с интелектуалния елит на тогавашна България, включително с известната писателка и общественичка Анна Каменова,както и с големия австрийски писател Стефан Цвайг.Доказателство за тяхното познанство и лични срещи са нейните публикувани спомени. Години след смъртта на големия австрийски писател, тя описва преживяванията и разговорите си с него в обширен материал.Текстът ѝ е озаглавен „Спомени за Стефан Цвайг“.Публикуван е в авторитетното литературно списание „Септември“ (година 1966, книжка 3, стр. 187–197).През първата половина на XX век Стефан Цвайг е изключително влиятелна фигура в европейския културен живот и поддържа контакти, писма и срещи с множество писатели, интелектуалци и преводачи от цяла Европа, включително и от България. Спомените на Обрешкова са ценен източник, който хвърля светлина върху неговата личност през погледа на българската културна общност от онова време.Макар днес името ѝ да не е сред най-популярните в масовата култура, текстовете ѝ остават ценна част от златния фонд и историята на българската детска драматургия и литература от 30-те и 40-те години.Тодор Обрешков е съпругът на писателката Евдокия Обрешкова и заема важно място както в нейния личен живот, така и в контекста на софийското висше общество от средата на XX век.Тодор Обрешков е бил висш финансов чиновник – работил е като инспектор в Българската народна банка (БНБ). Поради тази си позиция, той е бил част от столичния интелектуален и икономически елит. Самата Евдокия (по баща Чапрашикова) произлиза от изключително заможния и влиятелен род на Чапрашикови – известни търговци на тютюн и общественици. Тя е племенница (дъщеря на сестра им Васка) на прочутите братя Стефан, Александър и Крум Чапрашикови.
• Домът им като културно средище: Семейство Обрешкови са притежавали емблематична къща в идеалния център на София. Днес в бившето пространство на техния дом и щаб на фамилията се помещава известното софийско заведение и арт пространство „Софийски щаб“, където се организират исторически и културни изложби.
• Лична кореспонденция: В антикварните среди и архивите са запазени интересни артефакти от тяхното ежедневие, включително пощенски картички и писма, изпращани от писателката Евдокия Обрешкова до съпруга ѝ Тодор по време на нейни пътувания (например писма от 1935 г.). Тези документи свидетелстват за силна емоционална и интелектуална връзка помежду им.Експозицията в „Софийски щаб“ пази паметта и личните архиви на нейния род. Нейният вуйчо – Стефан Чапрашиков (основател и почетен председател на Българския олимпийски комитет), както и брат му Крум, са сред първообразите на героите в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
• Личният архив на Тодор Обрешков: В музея са запазени мемоарите и огромен, ценен снимков архив от фронта на военния Тодор Обрешков, който е свързан с нейното семейство. Предвижда се тези спомени да бъдат издадени от основателя на музея Филип Миланов.
Интересен детайл от биографията на самата Евдокия Обрешкова (която е била изключително високоерудирана личност) е, че в миналото е поддържала близки приятелски отношения и кореспонденция с великия австрийски писател Стефан Цвайг.
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация