Music Genres and Corporate Cultures
Сравнително запазена, с подчертани на доста места с молив редове, меки корици, 209 страници, английски език.
Авторът на книгата изследва привидно хаотичното функциониране на музикалната индустрия, проследявайки трудната връзка между икономиката и културата, „развлекателните корпорации“ и артистите, с които те подписват договори. Кийт Негус разглежда контрастните стратегии на големи лейбъли като Sony и Polygram в управлението на различни жанрове, артисти и персонал. Как поглъщанията влияят на отношението към артистите? Защо Polygram е възприеман като твърде европейски, за да привлече американски артисти и как дървените подове на Warner им помогнаха да подпишат договори с Green Day? Чрез задълбочени казуси на три основни жанра - рап, кънтри и салса, Негус изследва начина, по който музикалната индустрия разпознава и възнаграждава определени звуци, и как това влияе както върху креативността на музикантите, така и върху тяхната публика. Той изследва напрежението между публичния образ на рапа като спонтанната „музика на улиците“ и практичността на пазара, като задава въпроса защо кънтри лейбълите и радиостанциите промотират най-продаваните изпълнители като Гарт Брукс пред трудни за класиране артисти като Мери Чапин-Карпентър, а също - как липсата на системи за сканиране на звукозаписи в пуерториканските магазини за плочи влияе върху позицията на салса музиката в класацията на Billboard в САЩ. Въз основа на над седемдесет интервюта с представители на музикалната индустрия във Великобритания и Съединените щати, авторът показва как създаването, разпространението и потреблението на популярна музика се оформят от звукозаписните компании и корпоративните бизнес стилове, като същевременно подчертава, че музикалното производство обхваща по-широка култура, която не е изцяло под контрола на големите корпорации.