Наследството - книга 4 (Наследството)
Автор: Стивън Келман
Обем: 292 стр.
Формат в мм.: 140 х 200
Издател: Плеяда
Мека подвързия
Година на издаване: 2014
Състояние: отлично, нова
Ка 888
Майката на мъртвото момче пазеше кръвта.
Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я
измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше
скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата – да подплаши дъжда
обратно горе в небето. Един
гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в
кръвта. Даже и той беше тъжен – личеше си по това, където очите му бяха
целите розови и мъртви.
Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен.
"Моят пуловер е син. Моята униформа е по-хубава. Единственото лошо ѝ е вратовръзката, много боде. Мразя да ме боде така.
Аз
с мъртвото момче бях приятел само наполовина, не го виждах много често,
защото беше по-голям и не ходеше в моето училище. Той можеше да кара
колело без ръце и даже не ти се искаше да падне. Казах наум една молитва
за него. В нея се казваше само съжалявам. За друго не се сетих.
Престорих се, че ако гледам достатъчно дълго и силно, мога да накарам
кръвта да се раздвижи и да се върне обратно във формата на момче. Така
щях да го съживя. Случвало се е и преди, там, където живеех, имаше един
вожд, който така съживи сина си. Това беше отдавна, преди да се родя.
Честно, било е чудо. Този път не стана."
Из книгатаэ