Джан изследва "невъзможната, отишла си от човешкото" любов.
Персонажите с един "революционен", трансформиращ социален акт, са изгубили паметта на полиса си, с нея си е отишло и дълго отработваното през поколенията тайнствено "приемане" на свързаността като божествено снисхождане. В индивидуалния човешки дух пропиват настръхнали множество "родови страсти" и любовта е единствено техен осветен от "голям сън" мит.
Откъс от книгата:
Той я прегърна и те заспаха посред бял ден, и шумът на строяща се Москва, сондирането на недрата ѝ, кавгите на хората в градския транспорт замлъкнаха в ушите им; те се държаха за ръце и всеки от тях чуваше в съня си глухото, кратко дихание на другия.