Публикувана/обновена на 31 август 2024г. в 20:03 ч.
Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Копринена паяжина.
Автор: Сандра Браун
Състояние: Много добро
В младежките си години Сандра Браун се отказва от развиващата си кариера на модел, за да се отдаде на една друга своя страст - литературата. Още от малка тя чете книги от всички жанрове, докато един ден сама не започва да пише. На чело на класациите застава с творбите си „Горещи страсти в рая”, „Огледален образ”, „С дъх на скандал” и „Френска коприна”. Книгите й са преведени на 33 езика. За последните години тя има над 50 бестселъра и продадени над 70 милиона копия по света. В романа си „Копринена паяжина” Сандра Браун описва една често срещана ситуация в реалния живот - обичта на хората около нас се среща рядко, а основна пречка между хората е страхът им от това да бъдат наранени, който изгражда защитна преграда дори между влюбени. Главната героиня в романа Катлийн Хейлс се влюбва безнадеждно в леко арогантния Ерик Гуджонсън. Останала сирак едва на тринадесет годишна възраст, Катлийн е принудена да се справя сама с трудностите на живота. Видяла лъч надежда за едно по-сигурно бъдеще, споделено с любимия, тя му се отдава напълно. Неочаквани събития разделят влюбените, но малко след това героинята, разбира, че е забременяла в първата си и единствена любовна нощ. Поставена пред сериозната дилема дали да роди детето на единствения мъж в живота й, или да направи аборт, Катлийн получава и друго важно предложение-да се омъжи за парализирания си шефа Сет. Той й предлага сигурно бъдеще не само за нея, а и за детето й. Години по-късно в семейния дом на Катлийн съпругът й довежда неочакван гост, който не е непознат и за самата нея. За връзката си с него героинята признава: Катлийн: „Не мисля, че когато се срещнахме, бяхме достатъчно зрели да поемем отговорностите на този вид отношения. Бяхме твърде концентрирани върху себе си,за да можем да помислим за другия – искам да кажа,че не бяхме готови още да се обвържем взаимно. Щастието ни сега е много поценно именно защото го постигнахме толкова трудно.”