В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен днес в 15:46 ч.
Певецът Марио дел Монако определя своя глас като глас без залез.
Често възкликвал: Боже, вземи ми всичко, само не гласа! Щом престана да пея, ще престана и да живея… Марио дел Монако приживе бе превърнал в легенда красотата и мощта на своя сякаш безкраен глас. А изследователите припомнят: Дел Монако е мит в историята на белкантото със своето слънчево излъчване и чувство за хумор. Само онези, които са го слушали на живо познават неговото обаяние и наелектризиращо присъствие, богатството на гласа му. Тенор с метален и звучен тембър в цялата теситура на гласа. С невероятно широк среден регистър и силни височини. Марио дел Монако се превърна в история за белкантото. Принадлежи към прочутото „златно време“ от 50-те години. Богато на големи гласове и личности. По чудо събрани заедно, за да дадат невероятен тласък за разпространението на операта в обновяващия се свят след Втората световна война, твърди Елизабета Романьоло в книгата си за великия певец.
Марио дел Монако е хубавец. Дарен щедро от природата и с глас, и с ум, и с характер. Това проличава още с първата роля на Туриду в „Селска чест“ от Маскани в Пезаро под зоркия поглед на неговия учител Артуро Мелоки. През 1943 година Ла Скала бурно приветства бъдещия корифей на световния оперен театър като Рудолфо в „Бохеми“ на Пучини.
Марио дел Монако се страхува от течение, а неизменното шалче на врата е негова запазена марка. Повече от 35 години живея аскетично. А как ми се искаше да се измокря до кости на дъжда и вятърът да брули лицето ми… Да остана с приятели на масата и след полунощ, без да мисля за ангажименти… Уви, куфарите ми напомнят – там някъде ме чакат! И отново летища, хотели, сцени… Това е моят живот!, изповед на великия Дел Монако, запечатана на страниците на автобиографичната му книга с име „Моят живот и моите успехи“.
През 1975 г., в годината на своя 60-ти рожден ден Марио дел Монако се сбогува с многобройните си фенове. Подготвя им кралски подарък: за 20-ина дни тенорът участва в 11 спектакъла в Неапол и Палермо. И на тази възраст е блестящ! Мъдър, вглъбен в образа, изпипал до съвършенство и последния детайл… И макар Дел Монако да не бе едър, отбелязват в „Кориере де ла сера“ неговият глас сякаш го възвисяваше там, където малцина могат да стигнат– отвъд мрачните небеса