В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен днес в 11:16 ч.
- Нима е истина това, което казва?
София отговори високо:
- Да, истина е! За такъв подарък писаха вестниците. Това се случи в Москва...
- И не му наложиха никакво наказание! – глухо каза Рибин. – А трябваше да го накажат – да го предоставят на народа да го разкъса на парчета и да хвърли мръсното му месо на кучетата. Когато народът се надигне, ще извърши велики наказания. Много кръв ще пролее, за да измие нанесените му обиди. Тази кръв е негова, тя е изсмукана от неговите жили, той й е господар.
- Студено – каза болният.
Яков му помогна да стане и го заведе при огъня.
Кладата гореше ярко и безформените сенки трептяха около нея, като наблюдаваха изумено веселата игра на пламъка. Савелий седна на един пън и протегна към огъня прозрачните си сухи ръце. Рибин кимна към него с глава и каза на София:
-Той въздейства по-рязко от книгите. Когато машината откъсне ръката на работника или го убие, това се обяснява – сам бил виновен. Но когато изсмучат кръвта на човека и го изхвърлят като мърша, това с нищо не можеда се обясни. Всяко убийство мога да разбера, но изтезанието за шега – това аз не разбирам! За какво изтезават народа, за какво ни мъчат всички нас? За шега, за веселие, за да живеят забавно на този свят, за да могат всичко да си купят с кръв: певица, коне, сребърни ножове, златни съдове, играчки, на които се радват децата им. Ти работи, работи повече, а аз ще натрупвам пари с твоя труд и ще подаря на любовницата си златно гърне...
Изданието е от 1986 г, изд. Отечество. Съдържа 336 стр, меки корици, запазена.