Фуше е бил гениален човек, истински министър на ътрешнитеработи, най-съвършения тип на полицай. Той следи всичко и знае всичко. Получава
отвсякъде сведения, но не съобщава на никого нищо. Вечно мълчалив, затворен
като скривалище със сто железни врати. Говори когато е необходимо. Никой не е в
положение да изтръгне от него това, което той не иска да каже, дори и императорът. Бърз, ловък, спокоен в момент на най-голяма опасност. Той владее над всички, в това число и над императора, над краля, над Бара. Чака. Никога не
бърза. Той има последната думи и винаги печели играта. За него всичко е цел,
принцип. Моралът и приличието играят роля дотолкова, доколкото са му нужни като средство. Той прилага във всичкия му неограничен обем йезуитското правило: целта оправдава средствата. За него жертви, чужди мъки, страдания, нямат никакво значение.
Накрая свършва в изгнание. Сам, изоставен от всички,
чувствайки навсякъде презрението на всички, оскърбяван, дори осмиван той скита
от Прага в Линц, в Триест, където умира. Преди смъртта си се прощава с всички –
с Бога и с хората. Извиква свещеник да го изповядва. Той отдавна е скъсал със
своите младежки увлечения срещу религията и духовенството. Примирил се е. След
това изважда от библиотеката си всички тайни и ценни документи, съхранявани в продължение на години и съдържащи най-различни данни и изобличителни факти за
безброй хора, мнозина от които вече умрели, други живи, и унищожава всичко.
Така Фуше се прощава със света и със своята продължителна игра в продължение на почти 30 години.
От тази бурна епоха, в тоя свят от велики и грандиозни събития след фигурата на Наполеон изпъква на първо място фигурата на Фуше и тя
ще остане такава през всички векове. За да властва сянката на корсиканеца, ще
се мярка сянката – суха, бледа, мълчалива и наблюдателна – на Жозеф Фуше.