В Bazar.BG от 23 март 2013г.
Последно активен вчера в 20:52 ч.
Книгата на Вера Мутафчиева е посветена на последните български царе, на първите робски години, на трагичните изменения в българското общество, непосредствено след падането на Търново и Видин. Техен фон са малко известни събития в европейския
Югоизток пред лицето на завоевателя, както и черното ежедневие във вече завоюваните земи.Между героите на романа изпъква Фружин, намерилият спасение в изгнание син на Иван Шишман. Другият син на царя – Искендер – е изменил на ода си и е пиел висок османски сан. В поляризацията между тези две сюжетни линии – съдбите на Фружин и Искендер – са разкрити двата пътя на болярството на поробените народи: борбата и измяната...
Като историческо градиво в книгата са използвани османски и западни хроники, както и някои нови изследвания.
Цитати от книгата:
„В историята често се спъваме в нелепости (става дума не за отминалия живот, който произволно наричаме история и който си остава тайна, а за неговите писмени отпечатъци – това всъщност е
историята).“
„Но напук на всеки разум Мурад колеше поголовно и така допринесе за растежа на отпора: щом ще се мре, нека поне да има защо.“