Път към висшето общество. Живот във висшето общество - Джон Брейн → Обява 15501694

Джо Лемптън е млад, привлекателен и чаровен мъж, израснал в малък
провинциален град, възпитан в духа и традициите на „добрата стара
Англия“. Родителите му са убити през войната от бомба, паднала върху родната му
къща.
У Джо постепенно се засилва амбицията на всяка цена да постигне добра
кариера и да заживее сред „висшето общество“. Премества се в Уорли, намира
обещаваща работа и не след дълго в него се влюбва 19-годишната Сюзън Браун – от
известен род, която може да му осигури мечтания успех, власт и богатство.
Истинската любов обаче той открива с омъжената и по-възрастна от него Алис
Айсджил. Среща се с нея тайно, но скоро всички разбират за връзката им. Макар
Джо да изпитва ненавист към порядките на висшата класа, избира брака с богатата
наследница, който ще му донесе охолния живот.
Какво обаче се случва с Алис? „Сърдит“ ли е Джо на съдбата, на себе си
и срещу какво се бунтува? Какъв ли край е начертал Брейн за героите си? Защо
един млад човек изрича тежките думи: „Аз бях по-красивият труп; още дълго
време не беше нужно да ме погребват“?
Романът Живот във висшето общество е продължение на Път към висшето общество, като действието се развива десет години по-късно. Джо Лемптън е вече на 35 години, има две деца от богатата наследница Сюзън Браун – тя е неговият ключ към така мечтаните успех, власт и богатство. Вече е успял да усвои добре порядките на висшата класа и да се впише в тази нова среда, но не е забравил ненавистта си към нея. Макар да го преследва споменът за самоубилата се заради него Алис Айсджил, в която е бил истински влюбен като по-млад, сърцето му е завладяно от умната и
привлекателна Нора Хоксли. Ще разбере ли Сюзън за връзката им? Този път Джо Лемптъм ще избере ли любовта пред кариерата и съпругата си? Какво ще е съдбата на семейство Лемптън?Предстояха ми още хиляда вечери, през хиляда такива ве­чери

щях да слушам подобни хора. Благоденстващи недоволни­ци на средна възраст, солидни, разумни граждани; неусетно в усилието си да не ги обиждам, аз щях да стана точно като тях. Ще чакам своя ред, за да се оплаквам, ще чакам своя ред, за да получа удар, ще чакам своя ред, за да умра. Всичко беше уреде­но; бях взел това, което желаех, и сега плащах първата вноска.Изданието е от 1989 г, съдържа 483 страници, твърда подвързия с хартиена обложка, отлично запазена книга.