Сред злачни пасбища → Обява 16550824

Съкрушена
от самоубийството на баща си, Тарюн се връща в Несков и поема неговата
работа. Душата й се блъска между стесняващите се стени на вината, че
неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното.
Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот
корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща й кроят свои
планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие,
оставено й край суровия фиорд...

Това е краят на този съвременна
скандинавка сага. Нишките в платното ? са ярки - дори когато са без
цвят. Те все бягат встрани, водени от различността си или прокудени
заради нея, помежду им зеят сякаш непребродими празнини... Дали изобщо е
възможно да се вплетат в здравата тъкан, която да издържи на напора на
бъдещето?