Поезия. Проза → Обява 16643260

„Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира…
И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но този автор е важен и с ключовото си място в един извънредно съществен литературно-исторически процес, бележещ края на символистичната поетическа система. В неговото творчество той се изразява в превъплъщаването на нейната образност и звучност и в крайна сметка – в отварянето и за идеите на революционния утопизъм…“
проф. Елка Димитрова

СЪДЪРЖАНИЕ:

„Слънчевото дете“ на българската литература
Поезия

• Черешка
  
• Среднощни сенки
  
• Първи май
  
• Ний
  
• Червените ескадрони
  
• Улицата
  
• През бурята
  
• Горчиво кафе
  
• Йохан
  
• Ковачът
  
• Гневът на робите
  
• Пролетарий
  
• Москва
  
• Карл Либкнехт
  
• Глад
  
• Бохем
  
• Въглекопач
  
• Северния Спартак
  
• Работникът
  
• Вълкът
  
• Братчетата на Гаврош
  
• Стария музикант
  
• Уличната жена
  
• Цветарка
  
• Смъртта на Делеклюз
  
• Картинка
  
• Кихавица
  
• Робът
  
• Гладиатор
  
• Руския Прометей
  
• Пролетно писмо
  
• Тълпите
  
• Жълтата гостенка
  
• Юноша
  
• Каменарче
  
• Синодални копнежи
  
• Роза Люксембург
  
• Стара приказка
  
• Зимни вечери
  
• Рицари след бой
  
• Барутно време
  
• Слепият
  
• На гости у Дявола
  

Проза

• Босоногите деца
  
• Как ще си умра млад и зелен
  
• Приказка за стълбата…