Часът е един
без четвърт след полунощ, а аз седя тук от десет часа и се мъча, докато
физическият облик на Сиймор е все още на страницата, да намеря начин да
го представя като Атлет и Играч, без да ядосам онези, които мразят
спорта и игрите. И съм смаян и отвратен, че това няма да ми се удаде,
ако не започна с извинение. Първо на първо, все пак се числя към
английската катедра, а най-малко двама от нейните членове са на път да
станат модерни поети от утвърдения репертоар, трети пък, литературен
критик, е изключително на мода в академичните среди тук, по Източното
крайбрежие, доста внушителна фигура сред специалистите по Мелвил. Тези
тримата (на всичките аз съм им голяма слабост, както можете да се
досетите) в разгара на бейзболните мачове от професионалното първенство
току търчат към телевизора и бутилката студена бира, ама така, че всички
да ги видят. За жалост малкото, обвито с бръшлян камъче, което хвърлям в
градината им, няма да нанесе чак такива разрушителни поражения, защото
го хвърлям от стъклена къща. Аз самият съм бейзболен запалянко, откакто
се помня, и не се съмнявам, че в мозъка ми има област, която прилича на
дъното на клетка за птици, застлано с парченца от спортните страници на
стари вестници. Всъщност (според мен това с последната дума в
задушевната връзка читател-писател) вероятно една от причините като
малък да се изявявам в ефир повече от шест години подред беше, че можех
да разказвам на народа на Радиоландия какви са ги вършили момчетата
Уейнър цяла седмица или колко пъти Коб е открадвал трета база през 1921
г., когато съм бил едва двегодишен - от неща като последното те много се
впечатляваха. Още ли приемам всичко това твърде навътре? Още ли не съм
се помирил със спомена за онези младежки следобеди, когато бягах от
Действителността по Трето авеню, за да се добера до малкото си убежище
зад трета база на "Поло Граундс"? Не ми се вярва. Може би отчасти е
заради това, че съм на четирийсет и е крайно време позастарелите момчета
писатели да бъдат помолени да напуснат игрищата и арените. Не. Знам -
Господи, знам защо така се колебая да представя Естета като Атлет. Не
бях се сещал за това от години, но ето го отговора: имаше едно
изключително интелигентно момче на име Къртис Колфийлд, което се
подвизаваше заедно със С. и мен в радиопредаването, а по-късно загина
при един от десантите в Тихия океан. Един следобед се завлякохме с него и
Сиймор в Сентръл парк и там видях как той хвърляше топката, като че е с
две леви ръце - с две думи, като момиче.