Установяването
на славяните в Алпийско-адриатическия регион, християнизацията,
развитието на словенския език, националното диференциране между германци
и словенци, обединяването с хървати и сърби в две различни по своя
характер държави,
Словения в рамките на Югославия, независимостта от
1991 г. и равносметката от самостоятелния път на утвърждаване... Към
столетията история д-р Хьослер добавя биографии на ярки личности,
белязали трайно облика на страната си, и сведения за места и
забележителности, които събуждат желание да бъдат посетени. И постепенно
у читателите се заражда впечатлението за народ с воля, амбиция и
стремеж към открояващо се, достойно присъствие в район, чиято слава не
винаги е била безупречна. Навярно не е случайно и е въпрос на манталитет
фактът, че словенците определят държавата си като юлийско-алпийска,
приалпийска, централноевропейска, но никога балканска.