Провалът
на балканската политика, предлагана от
Чърчил в годините на Първата
световна война, горчивото му съзнание, че ръцете му са били често
вързани и без да е съумявал да прокарва вижданията си, е бил упрекван за
неосъществимостта им, обагрят и действията му през Втората световна
война. Нужно е да подчертаем, че противно на мнението на Чърчиловите
апологети, при изграждането на стереотипите му за Балканите най-малка
роля играят моралните съображения. Право и неправо, национално
самоопределение и национален гнет, тирания и демокрация, за Чърчил това
са само лозунги, с които той манипулира доста явно. Самият Чърчил
признава, че е съумявал лесно да се застави да повярва в това, което му е
изгодно. Приложението на този принцип си проличава на Балканите.