![](/img/premium-account-badge-small.png)
Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 12 ноември 2012г.
Последно активен вчера в 17:26 ч.
Ка 888
Кой
би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891
слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката,
химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а
тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария
Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, - за която Алберт
Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е
покварена от славата."
Детството й в Полша, животът във Франция,
срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до
откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно
следствие от въздействието на радиацията... Утвърденият биограф Анри
Жидел, удостоен през 1991 с Голямата международна награда за литературна
критика за цялостно творчество, не пропуска и най-дребните детайли от
необикновеното битие на Мария Кюри, успяла да се наложи в една изконно
мъжка изследователска общност, в която не гледат с добро око на женско
присъствие, още повече пък белязано от извънмерни постижения. Силна и
слаба едновременно, твърда и емоционална, на моменти раздразнителна, тя е
първият двоен Нобелов лауреат, първата жена, носител на престижното
отличие, първата жена преподавател в Сорбоната. "Научих, че пътят напред
не е нито бърз, нито лесен." Тези думи на Мария Кюри издават онази
упоритост и последователност, които, въпреки ударите на съдбата, я
отвеждат до върха на научното поприще.