"Интересува
ме само човешкият провал - казва Самюъл Бекет на приятеля си Томас
Макгрийви, - не успехът", и не за да изглежда интересен, а защото това е
самата истина. Когато е на четирийсет години, животът му прилича на
пълен провал. Роден със забележителни дарби и като спортист, и като
интелект, и като поет, както става ясно от книгата на Габи Хартел и
Карола Файт, той сякаш бързо ги пропилява. Категорично отказва да прави
академична кариера, отчуждава се от семейството си в Дъблин и
единственото, с което може да се похвали на зряла възраст, са много
приятели бохеми, едно томче с ексцентрични разкази и роман, отхвърлен от
четирийсет и две издателства, преди да види бял свят през 1938 г. Става
дума за Мърфи. Читателят ще научи още ред необикновени неща за живота
на писателя, но най-вече за живота на неговите произведения, голяма част
от които са преведени на български. Например коя публика е приела
най-добре и отведнъж В очакване на Годо, без да шукне от началото до
края на пиесата - питомците на зловещия затвор "Сан Куентин" в САЩ,
където директорът се съгласил да бъде играна само защото в нея няма
женска роля. Да, именно Годо (1954) дарява автора си с така мразения от
него успех. През петдесетте години на миналия век Самюъл Бекет е една от
най-прочутите личности в света, за което говори и присъдената му
по-късно Нобелова награда за литература.