В тази си книга Болеслав Прус – авторът на „Кукла“ и
„Фараон“ представя стремежа към икономическа и духовна самостоятелност на
героините си на фона на общата еманципация на човешкото мислене, характерна за
втората половина на деветнадесети век. Събитията, за които читателките на
„Куриер цодженни“ (където
романът започва да излиза като подлистник през 1890 г.) са отронили не една и две въздишки, а
дори и сълзи, у днешния читател вероятно ще предизвикат усмивка. Онова, което
тогава е изглеждало трагично, днес намираме забавно....
Болеслав Пруст създава „Еманципантки“ през 1890-1903 г.,като преработва вестникарският вариант и първото издание. Романът е написан
след „Кукла “ и отразява някои промени в позивистичния светоглед на
автора. „Еманципантки“ се отличава
съществено от „Кукла“ преди всичко по своята философска платформа, която е ярко
свидетелство за кризата на позитивистичните идеи. Убеждението в материалността
и познаваемостта на света постепенно отстъпва пред новата философска
проблематика, която може да се изрази с опозицията: бог-душа-материя тази
твърде важна според автора линия в романа е „възложена“ на учителя по
математика Дембицки и в негово лице е третирана сериозно. Затова пък
спиритическите занимания на госпожа Арнолд и по-късно на Ада Солска се
съпътстват от добродушната
ирония на
разказвача. Всеки образ, всяка ситуация, всяка сюжетна линия в романа
може да се тълкува двузначно – такъв е резултатът от разколебаването на
позитивистичното верую на Болеслав Прус, такава е общата литературна тенденция
в края на четиринадесети век, такова е историческото време.
Романът „Еманципантки“, прочетен днес, представя големият
полски писател-позитивист в нова и може би малко неочаквана светлина, разкрива
още една страна от богатството на разказваческия му талант, дава ни повод да се замислим върху сложното явление НЕПРЕХОДНОСТ в изкуството...