Романът е бунт срещу религиозните институции, срещу догматичността и суеверието. Това е и причината романът да бъде забранен, тъй
като е бил тълкуван като антирелигиозен. Около 1759 г. младата монахиня Сюзан
Симонен се обърнала към правосъдието с молба да й се разреши да наруши дадения
насила от нея обет. Един от приятелите на Дидро – маркиз дьо Кроамар, се
заинтересувал живо от непознатата и дори се застъпил за нея пред съветниците от Горната камара. Въпреки застъпничеството му обае Сюзан загубила делото. През 1760
г, г-н дьо Кроамар на пуснал Париж. Тогава на Грим и Дидро хрумнала идеята да
му напишат писмо от името на монахинята, с което тя, уж избягала от манастира,
му благодари за бласглонността и търсела неговата подкрепа. Оттук именно започва тая толкова искрена кореспонденция от страна на маркиза и така добре
измислена от страна на сестра Дидро-Симонен, която Грим публикува през 1770 г.
под формата на разказ, който обикновено се прибавя към романа под заглавие „Предговор-приложение“. Но желанието на г-н дьо Кроамар да се запознае със своето протеже станало
толкова настоятелно, че за да приключат изведнъж всичко, лошите шегобиици
трябвало да решат да сложат край на живота на своята злочеста кореспондентка. Едва
дълго време след това маркизът научил за невинната мистификация, чиято честна и благородна жертва бил той.
Дали въображението на Дидро се е разпалило от тази
епистоларна игра? Дали сам той не се е хванал в собствената си клопка? Или приключението
на истинската Сюзан Симонен му е подсказало идеята за тази книга? Така или
иначе на 10 септември 1760 г. той пише на г-ца Валон: „Донесох тук „Монахинята“,
която ще продължа, ако имам време за това“. Може да се предполага, че Дидро е
работил над книгата дълго време. През 1770 г. Грим счита този роман за завършен. Вероятно още тогава шедьовърът е бил завършен, но е познат само под
формата на откъси в обществото на Холбах и д'Епине. Останал като ръкопис,
романът „Монахинята“ е публикуван след смъртта на Дидро едва през 1796 г. от
книжаря Бюисон, след което веднага е забранен, заради грандиозния обществен
Изданието е от 1980 г, съдържа 190 стр, меки корици, без
забележки. Превод от френски Стефанка Димова и Сидония Пожарлиева.