Представител
на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе
Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след
Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми
надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят
на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени
към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и
Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които Испанска
теория за държавата през ХVІІ век, Антични и Модерни. Идеята за прогреса
в началното развитие на обществата, Модерна държава и социална
менталност (ХV-ХVІІ в.), Утопия и реформизъм в Хабсбургска Испания.
Книгата
Културата на Барока е посветена на въпрос, който занимава
испанския историк през цялата му научна кариера. Макар често да се опира
на изобразителното изкуство и литературата, що се отнася до примери и
доказателствен материал, тя не разглежда Барока като понятие от
историята на изкуството, а го анализира като отделна историческа епоха,
локализирана в Западна Европа и достигнала своя апогей през първата
половина на ХVІІ век. Барокът се изследва като мисловност, отразена в
изкуството, като взаимодействие между човек и култура в едно общество,
изживяващо дълбока криза. Хосе Антонио Маравал убедително доказва, че
освен културен феномен Барокът е и политически модел на управлявана
култура, възпитаваща масови вкусове и духовни потребности в услуга на
модерната държава.