„Театрални есета“е знаков сборник с публицистични и теоретични текстове на големия български режисьор и педагог Леон Даниел. Книгата събира неговите философски и практически възгледи за същността на сценичното изкуство, смисъла на режисурата и връзката между театъра и обществото.
История на изданията
Първо издание (1979 г.): Книгата излиза за първи път от издателство „Народна младеж“с художествено оформление на неговия син – известния български художник Андрей Даниел.]
Съвременно издание (2015 г.): Текстовете са преиздадени от издателство „Захарий Стоянов“като част от поредицата „Съчинения в три тома“ (Том 2, Книга 2)
Основни теми и идеи
Книгата не е сух теоретичен труд, а по-скоро интимен разказ за споделения опит и „кухнята“ на театралния процес. Основните акценти включват:]
Театърът като част от всекидневието: Режисьорът разглежда театъра не като изолиран храм за елита, а като естествено продължение на живота. Негов емблематичен цитат от книгата гласи: „Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица... Отбивайте се по-често в него.“
Ролята на репетицията: За Леон Даниел репетиционният процес е мястото на истинското творчество и изследване на човешката природа.
Връзката със зрителя: Анализира се как сцената трябва да провокира, вълнува и води диалог с публиката, вместо просто да я забавлява.
Предлагам първо издание от 1979г, твърди корици, съдържа 249стр., подлепено гръбче, отчислена от библиотека. Фотографиите в книгата са черно-бели. Цената е съобразена със забележките.Авторът представя своите възгледи за театъра и споделя режисьорския си опит.
Съдържание:
Вместо предговор Магията, наречена театър;1. Култура на бита;2. Всеки си има причини;3. За магията, ужаса и предопределението;4. Отклонение
от темата, посветено на „вечните въпроси“;5. Пак за
магията. Омагьосването на Двгмата;6. Раждането на
Хаоса;7. Опити за
слагане на ред в Хаоса;8. Сравнително
кратко отклонение, посветено на „потребителя на вещи“;9. Изследването
на Хаоса;10. Глава
последна, която се опитва да се върне към началото;Първа част
Написано в очакване
на следващата постановка1. Признатият
бунтовник Берт Брехт; 2. „Не е
достатъчно да имам симпатии…аз искам да се боря“;3. „Скандалът
Петер Вайс“;4. Документалната
драма?;5. Немските „ученици“
на Бертолд Брехт;6. Няколко
думи върху постановката на „Следствието“, осъществена в „Театъра за поезия и
естрада“ през 1967 г.;7. Немските „ученици“
на Бертолд Брехт;8. Зеленият плод
на свободата;9. Творецът и
творбата му;10. Парадоквалните
анализи на Анатолии Ефрос;Огледалото, в което се оглеждаме – Професията на режисьора
1. Режисьорът
– докато е сам;2. Увод като
увод;3. Театърът
не се ражда в театъра , а на улицата;4. Чакането
в режисьорската стая;5. Първи
разговор с актьорите;6. Заключението
по принцип трябва да е кратко;7. Характери
и действие;8. „Мишките и
хората“ на Джон Стайнбек;9. Ние
започваме анализа на действието;10. Жанр;
11. „Човекът с
пушката“ от Пагодин;12. От
сложното към простото;13. „В открито
море“ на Славомир Мрожек;Режисьорът – в театъра
1. Сам воинът
не е воин;2. Как се
проектира архитектурата на спектакъла;3. Ритуали;
4. Как се
репетира „на маса“;5. „Дъждовен
етюд“;6. Как се
репетира „на сцена“?;7. Обръщение
към актьорите преди обединителните репетиции на „Еснафи“;8. Как
режисьорът става ненужен на театъра;Цитат от
книгата:"Не
търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи на търговската улица.
В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички
останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили
своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича
никога на свиренето на цигулка или на правенето на
делва, или на работата с
длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или
четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия
себе си в зрелище.Вършейки
своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има
театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това
може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и
стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога
няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура
на всеки народ.“ ."