Театрални есета - Леон Даниел → Обява 16982933

Авторът
представя своите възгледи за театъра и споделя режисьорския си опит.

Съдържание:

Вместо предговор Магията,
наречена театър;

1. Култура на
бита;

2. Всеки си
има причини;

3. За
магията, ужаса и предопределението;

4. Отклонение
от темата, посветено на „вечните въпроси“;

5. Пак за
магията. Омагьосването на Двгмата;

6. Раждането на
Хаоса;

7. Опити за
слагане на ред в Хаоса;

8. Сравнително
кратко отклонение, посветено на „потребителя на вещи“;

9. Изследването
на Хаоса;

10. Глава
последна, която се опитва да се върне към началото;

Първа част

Написано в очакване
на следващата постановка

1. Признатият
бунтовник Берт Брехт;

2. „Не е
достатъчно да имам симпатии…аз искам да се боря“;

3. „Скандалът
Петер Вайс“;

4. Документалната
драма?;

5. Немските „ученици“
на Бертолд Брехт;

6. Няколко
думи върху постановката на „Следствието“, осъществена в „Театъра за поезия и
естрада“ през 1967 г.;

7. Немските „ученици“
на Бертолд Брехт;

8. Зеленият плод
на свободата;

9. Творецът и
творбата му;

10. Парадоквалните
анализи на Анатолии Ефрос;

Огледалото, в което се оглеждаме – Професията на режисьора

1. Режисьорът
– докато е сам;

2. Увод като
увод;

3. Театърът
не се ражда в театъра , а на улицата;

4. Чакането
в режисьорската стая;

5. Първи
разговор с актьорите;

6. Заключението
по принцип трябва да е кратко;

7. Характери
и действие;

8. „Мишките и
хората“ на Джон Стайнбек;

9. Ние
започваме анализа на действието;

10. Жанр;

11. „Човекът с
пушката“ от Пагодин;

12. От
сложното към простото;

13. „В открито
море“ на Славомир Мрожек;

Режисьорът – в театъра

1. Сам воинът
не е воин;

2. Как се
проектира архитектурата на спектакъла;

3. Ритуали;

4. Как се
репетира „на маса“;

5. „Дъждовен
етюд“;

6. Как се
репетира „на сцена“?;

7. Обръщение
към актьорите преди обединителните репетиции на „Еснафи“;

8. Как
режисьорът става ненужен на театъра;

Цитат от
книгата:

"Не
търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи на търговската улица.
В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички
останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили
своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича
никога на свиренето на цигулка или на правенето на делва, или на работата с
длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или
четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия
себе си в зрелище.

Вършейки
своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има
театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това
може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и
стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога
няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура
на всеки народ.“ ."

Книгата е
издадена през 1979 г, съдържа 249 стр,, твърди корици, отчислена от библиотека,
подлепено гръбче, отлично книжно тяло. Съдържа черно-бели фотографии.