Театрални есета - Леон Даниел → Обява 16982933

Театрални есета - Леон Даниел, снимка 1 - Художествена литература - 16982933 Театрални есета - Леон Даниел, снимка 2 - Художествена литература - 16982933 Театрални есета - Леон Даниел, снимка 3 - Художествена литература - 16982933 1/3
Театрални есета - Леон Даниел
гр. Белене, Плевен Наблюдавай

Публикувана/обновена на 07 юни в 16:23 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид

„Театрални есета“е знаков сборник с публицистични и теоретични текстове на големия български режисьор и педагог Леон Даниел. Книгата събира неговите философски и практически възгледи за същността на сценичното изкуство, смисъла на режисурата и връзката между театъра и обществото.

История на изданията
  • Първо издание (1979 г.): Книгата излиза за първи път от издателство „Народна младеж“с художествено оформление на неговия син – известния български художник Андрей Даниел.]
  • Съвременно издание (2015 г.): Текстовете са преиздадени от издателство „Захарий Стоянов“като част от поредицата „Съчинения в три тома“ (Том 2, Книга 2)
Основни теми и идеи
Книгата не е сух теоретичен труд, а по-скоро интимен разказ за споделения опит и „кухнята“ на театралния процес. Основните акценти включват:]
  • Театърът като част от всекидневието: Режисьорът разглежда театъра не като изолиран храм за елита, а като естествено продължение на живота. Негов емблематичен цитат от книгата гласи: „Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица... Отбивайте се по-често в него.“
  • Ролята на репетицията: За Леон Даниел репетиционният процес е мястото на истинското творчество и изследване на човешката природа.
  • Връзката със зрителя: Анализира се как сцената трябва да провокира, вълнува и води диалог с публиката, вместо просто да я забавлява.
Предлагам първо издание от 1979г, твърди корици, съдържа 249стр., подлепено гръбче, отчислена от библиотека. Фотографиите в книгата са черно-бели. Цената е съобразена със забележките.
Авторът представя своите възгледи за театъра и споделя режисьорския си опит.

Съдържание:

Вместо предговор Магията, наречена театър;

1. Култура на бита;

2. Всеки си има причини;

3. За магията, ужаса и предопределението;

4. Отклонение

от темата, посветено на „вечните въпроси“;

5. Пак за

магията. Омагьосването на Двгмата;

6. Раждането на

Хаоса;

7. Опити за

слагане на ред в Хаоса;

8. Сравнително

кратко отклонение, посветено на „потребителя на вещи“;

9. Изследването

на Хаоса;

10. Глава

последна, която се опитва да се върне към началото;

Първа част

Написано в очакване

на следващата постановка

1. Признатият

бунтовник Берт Брехт;

2. „Не е

достатъчно да имам симпатии…аз искам да се боря“;

3. „Скандалът

Петер Вайс“;

4. Документалната

драма?;

5. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;

6. Няколко

думи върху постановката на „Следствието“, осъществена в „Театъра за поезия и

естрада“ през 1967 г.;

7. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;

8. Зеленият плод

на свободата;

9. Творецът и

творбата му;

10. Парадоквалните

анализи на Анатолии Ефрос;

Огледалото, в което се оглеждаме – Професията на режисьора

1. Режисьорът

– докато е сам;

2. Увод като

увод;

3. Театърът

не се ражда в театъра , а на улицата;

4. Чакането

в режисьорската стая;

5. Първи

разговор с актьорите;

6. Заключението

по принцип трябва да е кратко;

7. Характери

и действие;

8. „Мишките и

хората“ на Джон Стайнбек;

9. Ние

започваме анализа на действието;

10. Жанр;

11. „Човекът с

пушката“ от Пагодин;

12. От

сложното към простото;

13. „В открито

море“ на Славомир Мрожек;

Режисьорът – в театъра

1. Сам воинът

не е воин;

2. Как се

проектира архитектурата на спектакъла;

3. Ритуали;

4. Как се

репетира „на маса“;

5. „Дъждовен

етюд“;

6. Как се

репетира „на сцена“?;

7. Обръщение

към актьорите преди обединителните репетиции на „Еснафи“;

8. Как

режисьорът става ненужен на театъра;

Цитат от

книгата:

"Не

търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи на търговската улица.

В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички

останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили

своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича

никога на свиренето на цигулка или на правенето на делва, или на работата с

длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или

четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия

себе си в зрелище.

Вършейки

своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има

театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това

може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и

стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога

няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура

на всеки народ.“ ."


Преглеждания: 827
Другите търсят също
Препоръчани за теб
Популярни търсения: делва цигулка 4\4
Интересни предложения: Ударни инструменти Бойни револвери
Цена:
13 € 25,43 лв