Театрални есета - Леон Даниел → Обява 16982933

Авторът

представя своите възгледи за театъра и споделя режисьорския си опит.

Съдържание:

Вместо предговор Магията,

наречена театър;

1. Култура на

бита;

2. Всеки си

има причини;

3. За

магията, ужаса и предопределението;

4. Отклонение

от темата, посветено на „вечните въпроси“;

5. Пак за

магията. Омагьосването на Двгмата;

6. Раждането на

Хаоса;

7. Опити за

слагане на ред в Хаоса;

8. Сравнително

кратко отклонение, посветено на „потребителя на вещи“;

9. Изследването

на Хаоса;

10. Глава

последна, която се опитва да се върне към началото;

Първа част

Написано в очакване

на следващата постановка

1. Признатият

бунтовник Берт Брехт;

2. „Не е

достатъчно да имам симпатии…аз искам да се боря“;

3. „Скандалът

Петер Вайс“;

4. Документалната

драма?;

5. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;

6. Няколко

думи върху постановката на „Следствието“, осъществена в „Театъра за поезия и

естрада“ през 1967 г.;

7. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;

8. Зеленият плод

на свободата;

9. Творецът и

творбата му;

10. Парадоквалните

анализи на Анатолии Ефрос;

Огледалото, в което се оглеждаме – Професията на режисьора

1. Режисьорът

– докато е сам;

2. Увод като

увод;

3. Театърът

не се ражда в театъра , а на улицата;

4. Чакането

в режисьорската стая;

5. Първи

разговор с актьорите;

6. Заключението

по принцип трябва да е кратко;

7. Характери

и действие;

8. „Мишките и

хората“ на Джон Стайнбек;

9. Ние

започваме анализа на действието;

10. Жанр;

11. „Човекът с

пушката“ от Пагодин;

12. От

сложното към простото;

13. „В открито

море“ на Славомир Мрожек;

Режисьорът – в театъра

1. Сам воинът

не е воин;

2. Как се

проектира архитектурата на спектакъла;

3. Ритуали;

4. Как се

репетира „на маса“;

5. „Дъждовен

етюд“;

6. Как се

репетира „на сцена“?;

7. Обръщение

към актьорите преди обединителните репетиции на „Еснафи“;

8. Как

режисьорът става ненужен на театъра;

Цитат от

книгата:

"Не

търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи на търговската улица.

В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички

останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили

своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича

никога на свиренето на цигулка или на правенето на делва, или на работата с

длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или

четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия

себе си в зрелище.

Вършейки

своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има

театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това

може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и

стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога

няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура

на всеки народ.“ ."

Книгата е

издадена през 1979 г, съдържа 249 стр,, твърди корици, отчислена от библиотека,

подлепено гръбче, отлично книжно тяло. Съдържа черно-бели фотографии.