Театрални есета - Леон Даниел, снимка 1 - Художествена литература - 16982933 Театрални есета - Леон Даниел, снимка 2 - Художествена литература - 16982933 Театрални есета - Леон Даниел, снимка 3 - Художествена литература - 16982933 1/3

Театрални есета - Леон Даниел → Обява 16982933

гр. Белене, Плевен Наблюдавай

Публикувана/обновена на 30 октомври в 06:49 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид

„Театрални есета“е знаков сборник с публицистични и теоретични текстове на големия български режисьор и педагог Леон Даниел. Книгата събира неговите философски и практически възгледи за същността на сценичното изкуство, смисъла на режисурата и връзката между театъра и обществото.

История на изданията
Първо издание (1979 г.): Книгата излиза за първи път от издателство „Народна младеж“с художествено оформление на неговия син – известния български художник Андрей Даниел.]
Съвременно издание (2015 г.): Текстовете са преиздадени от издателство „Захарий Стоянов“като част от поредицата „Съчинения в три тома“ (Том 2, Книга 2)
Основни теми и идеи
Книгата не е сух теоретичен труд, а по-скоро интимен разказ за споделения опит и „кухнята“ на театралния процес. Основните акценти включват:]
Театърът като част от всекидневието: Режисьорът разглежда театъра не като изолиран храм за елита, а като естествено продължение на живота. Негов емблематичен цитат от книгата гласи: „Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица... Отбивайте се по-често в него.“
Ролята на репетицията: За Леон Даниел репетиционният процес е мястото на истинското творчество и изследване на човешката природа.
Връзката със зрителя: Анализира се как сцената трябва да провокира, вълнува и води диалог с публиката, вместо просто да я забавлява.
Предлагам първо издание от 1979г, твърди корици, съдържа 249стр., подлепено гръбче, отчислена от библиотека. Фотографиите в книгата са черно-бели. Цената е съобразена със забележките.Авторът представя своите възгледи за театъра и споделя режисьорския си опит.
Съдържание:
Вместо предговор Магията, наречена театър;1. Култура на бита;2. Всеки си има причини;3. За магията, ужаса и предопределението;4. Отклонение

от темата, посветено на „вечните въпроси“;5. Пак за

магията. Омагьосването на Двгмата;6. Раждането на

Хаоса;7. Опити за

слагане на ред в Хаоса;8. Сравнително

кратко отклонение, посветено на „потребителя на вещи“;9. Изследването

на Хаоса;10. Глава

последна, която се опитва да се върне към началото;Първа част
Написано в очакване

на следващата постановка1. Признатият

бунтовник Берт Брехт; 2. „Не е

достатъчно да имам симпатии…аз искам да се боря“;3. „Скандалът

Петер Вайс“;4. Документалната

драма?;5. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;6. Няколко

думи върху постановката на „Следствието“, осъществена в „Театъра за поезия и

естрада“ през 1967 г.;7. Немските „ученици“

на Бертолд Брехт;8. Зеленият плод

на свободата;9. Творецът и

творбата му;10. Парадоквалните

анализи на Анатолии Ефрос;Огледалото, в което се оглеждаме – Професията на режисьора
1. Режисьорът

– докато е сам;2. Увод като

увод;3. Театърът

не се ражда в театъра , а на улицата;4. Чакането

в режисьорската стая;5. Първи

разговор с актьорите;6. Заключението

по принцип трябва да е кратко;7. Характери

и действие;8. „Мишките и

хората“ на Джон Стайнбек;9. Ние

започваме анализа на действието;10. Жанр;
11. „Човекът с

пушката“ от Пагодин;12. От

сложното към простото;13. „В открито

море“ на Славомир Мрожек;Режисьорът – в театъра
1. Сам воинът

не е воин;2. Как се

проектира архитектурата на спектакъла;3. Ритуали;
4. Как се

репетира „на маса“;5. „Дъждовен

етюд“;6. Как се

репетира „на сцена“?;7. Обръщение

към актьорите преди обединителните репетиции на „Еснафи“;8. Как

режисьорът става ненужен на театъра;Цитат от

книгата:"Не

търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи на търговската улица.

В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора - и те, като всички

останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това са направили

своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича

никога на свиренето на цигулка или на правенето на делва, или на работата с

длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или

четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия

себе си в зрелище.Вършейки

своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има

театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това

може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и

стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога

няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура

на всеки народ.“ ."

Преглеждания: 852
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Другите търсят също
Препоръчани за теб
Популярни търсения: пушка цигулка 4\4
Интересни предложения: Ударни инструменти Бойни револвери
Театрални есета - Леон Даниел
13 €