Чилийско ноктюрно → Обява 17012165

Себастиан
Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си
припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в
живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но
идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни
господа, които му възлагат поръчки; гватемалски художник, решил да умре
от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете
лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което
свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто
на чилийската литературна критика; празненствата у една загадъчна жена, в
чиято голяма извънградска къща се събира каймакът на чилийската
интелигенция, докато скрито в мазето, се разиграват сцени, достойни за
филм на ужасите, а улиците на Сантяго са привидно спокойни след вечерния
час.

Задължителен роман, от който побиват тръпки, разкриващ таланта на автора в целия му блясък.