Халиде
Едип Адъвар (1884-1964) е първата жена-писател в Турция, добила широка
известност и признание, радетел за еманципацията на жените, съратник на
Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната борба на турския
народ. Преведени на много езици, творбите й разкриват ярки образи на
силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изявят
индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и
консервативно общество. На хоризонта едва забележимите очертания на
хълмове, дървета, води, всичко плуваше в сенки, които преливаха от
светлосиво до най-тъмния, абаносово черен цвят. Осман ще бъде безкрайно
удивен от тази красота. Но Рабиа бе обзета от някаква тъга. Стана й
мъчно за
Синекли бакал - мъничката улица, която човек можеше да обхване
само с един-единствен поглед. Тези мъгли, тези необятни, неуловими
хоризонти и неясни очертания... Рабиа имаше чувството, че бе направила
някакъв нов завой в живота си. Тя никак не обичаше завоите. Завивайки,
човек оставяше истинската си същност някъде отзад, превръщаше се в друг
човек. Но и предишната му същност не го оставяше на мира. На всеки завой
по една нова същност... Най-новата крачеше най-отпред, а най-старата -
накрая... Цяла редица от същности, наредени една зад друга. И всички те
заедно съставяха една-единствена Рабиа.