Всички
знаят онази смела, но стриктно прецизирана преувеличеност на
характерите ала Гоя в артистичната му кариера, която той бе превърнал уж
в алегорична, а всъщност целенасочена критика към тоталитарните порядки
в обществото. Като деен и честен наблюдател на живота, отзивчив към
всяко страдание и несправедливост. И ето го сега в една наистина
любопитна метаморфоза: писател, при това талантлив писател, с познатата
му находчивост и остроумие, с онази уравновесяваща линия на почерка му,
която отново доказва неговата художническа честност. Това е първата му
книга (дано не е последна), която от само себе си представлява един
кипящ словесен коктейл с безпогрешно дозирани порции смях, самоирония,
чисти пориви към детството, интригуващи анализи, празници на духа,
шутовски каламбури, тъга, отчаяние,
сарказъм в най-волни построения,
изпълнени с изненадите на парадокса и абсурда. Застъпниците на
постмодернизма у нас има на какво да се "кефят". Иван Теофилов