Печели войната не онзи, който печели битка – а онзи, който живее един ден повече от врага си.
Във
Венеция, към края на XVI век. Якомо Робусти – известен още като
Тинторето, италиански живописец, един от най-талантливите представители
на венецианската школа и последният голям художник на Италианския
ренесанс, защитава постиженията си с всички възможни средства. Той
процъфтява независимо от конкуренцията, заплахите за побой и измамата
като начин на живот, като същевременно намира вдъхновение за картините
си в извънредния физически свят, който го заобикаля. Въпреки
дългогодишните враждебни отношения със своите противници, Тинторето нито
веднъж не подлага на съмнение нито себе си, нито своя талант –
вулканичен човек, амбициозен и нестандартен, който живее, за да рисува и
за да наложи своето изкуство, би жертвал всичко и всеки. Семейството му
споделя неговите чувства и страсти, но децата му си отиват едно по едно
– с изключение на добрия Доминико – момичетата – в манастир,
непокорните синове – далеч от дома. Незаконната дъщеря на Тинторето –
Мариета, е най-съвършеното му творение. Талантлив
музикант и художник,
Мариета е жена с остър ум, безгранична креативност и ясна визия. От
незаконния ? произход до практиката ? да се облича като момче, за да
наблюдава необезпокоявана света, в който живее баща ?, животът ?
придобива митичен ореол.