"35
кила надежда" е поетична притча за началото: за избор в живота, силата
на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да
се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е
харесвал училището. Едва избутал до шести клас, животът е станал само
по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен.
Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието – но Грегоар е убеден,
че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му
вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като
самостоятелен и отговорен. За разлика от уменията му по писане, смятане и
други предмети, Грегоар е с много умели ръце; той може да прави неща,
да оправя неща, да измисля полезни джаджи. Но за съжаление тези
способности не се покриват с постиженията в училище. Единствените му
щастливи моменти са в навеса на дядо му Леон, сред инструментите, които
той използва, за да направи своите изобретения. Дядото е и единственият
му утешител и поддръжник.
Грегоар се чувства като пълен провал и
изгнаник в системата на образованието и това, казано с глас на
13-годишен осъден да прекара още три години в училище, е
реалистично и
провокиращо размисъл за проблема с деца като него, които страдат от
дефицит на вниманието и са хванати в образователна система, която
невинаги може да се погрижи за техните нужди.
И когато Грегоар е
наистина мотивиран да направи нещо, той може да го направи! Книгата е
като напомняне, че академичните или спортните постижения не са
единствените маркери за успех.
Всъщност единственото училище, чиито
врати ще се отворят за Грегоар, той подбира сам и сам пише писмо, в
което не излага, а споделя своята „мотивация“: