Емаус → Обява 17189286

Завладяващ роман, пресъздаващ опасностите и несигурността на младостта.

Живот, приютен в обърканите съдби.

Великодушието на злото от време на време.

Четири
момчета на осемнайсет години стоят на един мост в дъжда, взирайки се в
бързо течащата река. Те не говорят. Те всички са потънали в мисли за
красивата и загадъчна Андре. Само няколко месеца преди това тя събира на
купчина всяка една своя дреха и скача в черната вода долу. Оттогава
момчетата са обсебени от момичето, което се опитва да се самоубие.
Момичето, което води мъжете един след друг в тоалетната на местното
кино. Момичето, което принуждава четиримата приятели, благочестиви
католици, да подложат на съмнение всичко, което знаят за предаността,
желанието и греха. Въпреки че историята е разказана в настоящето,
неназованият млад разказвач очевидно е надраснал възрастта си. Той и
тримата му приятели – Лука, Боби и Светия, са от традиционни католически
семейства и живеят типичен и според тях щастлив живот – ходят на
училище, свирят в група и са санитари доброволци в старчески дом. Но
след запознанството си с Андре, завладяващо буржоазно момиче, спокойният
живот на групата е разбит на парчета. Андре, която се е опитала да се
самоубие и е сексуален девиант, е антитеза на всички ценности, с които
момчетата са израснали. Тя въплъщава всичко, което семействата им се
опитват да скрият от тях: промискуитет, наркотици, безразсъдство и
незачитане на живота. Тя кара момчетата да осъзнаят своето безинтересно,
благочестиво, средностатистическо съществуване, определяно от вярата:
те трябва да бъдат верни на своята религия, на приятелите си, на
въздържанието, на техните семейства. Това резонира в тях както физически
- чрез обаянието на секса и наркотиците, така и психически, докато
момчетата се борят с несигурността на любовта и депресията. Обсебени от
взаимодействието си с Андре, те я последват надолу по стръмния път към
неизбежния разрив на своето приятелство чрез случки, които ще променят
животите им завинаги.

„Новият роман на Алесандро Барико разказва
за религията и греха, за свещеното и богохулното, но може би преди
всичко за живота, за сложните и болезнени начини, по които можем да го
живеем, за цената, която плащаме, за загубите и печалбите, които нямат
край. Това е една вечна история - не нова, но винаги съдържаща
оригинални елементи, които могат да я направят автентична, възможна,
подлежаща на проверка, ако знаем от какъв ъгъл да я погледнем.“

Il Mattino

„Емаус“
е книга за това колко трудно е да се види истинското както в нашето,
така и във всяко едно време. В този смисъл това е една история фикция –
една вселена, моделирана с течение на времето – която се разпада на
парчета под натиска на жестокостта на истината. Но в същото време е и
историята за това как сред развалините се появява обърканият свят на
възкресението.“

La Repubblica

„Порочният каприз е това, чрез което
Барико и героите му разчупват фините си очертания и което превръща
творбата му от красиво написан роман в красив човешки роман.“

City Book Review