Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 12 ноември 2012г.
Последно активен вчера в 17:26 ч.
Автор: Надя Тодорова
Мека подвързия
Година на издаване: 2017
Състояние: Нова (на склад в издателството)
Ка 888
„...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя
„Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла
разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети...“
Такава е Надя Тодорова през 1933-а, когато още не
предполага каква популярност ще й донесе киното и колко награди – театърът. Но
дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим
така, както не сме си и мечтали. „Книгомания“ за пръв път публикува последната
изповед на любимата актриса – пет изписани на ръка тетрадки. Животът й,
разказан от първо лице.
Надя е откровена до смях и до сълзи за детските си копнежи
и за любовните драми, за срещите с големите в изкуството, за брака и за
майчинството, за приятелствата с Невена Коканова, Любен Гройс, Иван Андонов...
А читателят може да проследи как на фона на войните, провинциалния пасторал и
смяната на режимите момиченцето от Асеновград, плахо стиснало ръката на цар
Борис III, се превръща във фурията, вдигнала ръка за „Хайл Хитлер“ срещу Тодор
Живков.
***
Няма как да изброим всички филми с участието на Надя
Тодорова – те са над 40. Но винаги ще помним нейната екстравагантна Мадам от
хотел „Америка“ в „Господин за един ден“ на Николай Волев, Теменугова от
„Вчера“ на Иван Андонов или Худерова от „Войната на таралежите“ на Иванка
Гръбчева. Култови са репликите й като Кулишева от „Двойникът“ („Какво да правя,
пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“), като Седларова от „Опасен чар“
(„Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина - милиционер, роднина –
милиционер..“), като Димитрова от „Дами канят“ („Сериозно, Екиме, защо не
вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“) Всички те само още
веднъж потвърждават максимата: „Няма малки и големи роли, има малки и големи
актьори“.
„Личеше си, че в някои сценарии са вмъкнати роли, писани
специално за Надя Тодорова. Това винаги е голямо постижение за една актриса.“ –
Георги Мамалев
„Надя преминаваше от живота към играта почти без
преход.Толкова беше естествена и истинска.“ – Люба Маричкова
„Тя имаше нежно чувство за хумор, понякога взривно. Защото
нейната енергия, нейната душа беше като вулкан.“ – Мария Статулова