101 далматинци/ Златни детски книги → Обява 18411752

Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и
Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата,
но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават
млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг – мили, послушни и
рядко умни, почти колкото кучета. Много разбираха от лай – например
лаят, означаващ „Навън, моля!“, „Вътре, моля!“, „Побързайте с обяда ми!“
и „Какво ще кажете за една разходчица?“ А когато не разбираха, често се
досещаха – ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива
лапа.

Злобара Де Мон решава да си направи палто от кожите на
малките далматинци, което да подхожда на нейната черно-бяла коса, но
попада на грижовните родители Понго и Мисис и техните добри питомци –
мистър и мисис Душкинг. След много премеждия те успяват да я победят и
да освободят цели 99 малки далматинчета.

Показани са чудесните
взаимоотношения между двете млади двойки – Душкинг, от една страна, и
Понго и Мисис, от друга. Чувствата и преживяванията на двете двойки
често са напълно еднакви, вероятно защото са едно задружно семейство.

Загатната
е идеята, че не хората притежават кучетата, а точно обратното –
кучетата – хората. Това води до редица комични ситуации. В книгата има
много забавни моменти, които ще разсмеят всеки от сърце.

Въпреки
голямата беда, която спохожда сплотеното семейство, то успява със
задружни усилия да победи злото в лицето на Злобара. Така романът
утвърждава вечното правило, че доброто побеждава злото.

Компанията
„Уолт Дисни” прави адаптация по романа и на 25 януари 1961 г. е
премиерата на анимационния филм. Той се превръща в десетия най-успешен
филм за 1961 г. и в един от най-популярните филми на десетилетието.

В годините след това се появяват още четири анимационни адаптации – през 1969 г., през 1979 г., през 1985 г. и през 1991 г.

Години по-късно е заснета и игрална версия на филма, в която ролята на Злобара (Крюела) е изиграна от Глен Клоуз.