Забележка: Нечетена книга.
Христо Осоговски е популярно име 6 писателските среди, макар и Вече позабравено. По-известните му книги са "Живи семена". "Земя под два балкана", "Смешен плач", "Нежни тайни", "Подир облаците на дъжда", политическа сатира "Нема лаба’о", "Слънцелуния", "Между две небеса", "Молитви за обич", "Сказания", "Каменно огнище".
Писателят е роден през 1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Пише стихове, сатира и проза. Печелил е множество регионални и национални поетични конкурси.
Романът му "Сезоните и реката" обобщава не само житейските му натрупвания, но е и сполучлив художествен опит да разкаже част от историята на България през синапеното зърно на живота в едно българско селце, в които се отразява Големия свят и големите му проблеми.
Осоговски пише с благината на класическия сказ, не е изкушен от експерименти и новаторство, но залага на живите картини от минало, за което вече малцина пишат и си спомнят.
Писателят е от онова поколение творци, които винаги са предпочитали да живеят далеч от столицата, далеч от суетата на писателските кафенета, да обитават края на света, но да дишат и да пишат свободно. За бай Христо това е родното му Склоконица, неговото малко Макондо, населено с малките хора, над чиито глави прелитат епични епохи, понякога стоварващи се с цялата си тежест върху простосмъртните им души.
Румен Леонидов
**************
Христо Осоговски е популярно име в писателските среди, макар и вече позабравено. По-известните му книги са "Живи семена", "Земя под два балкана", "Смешен плач", "Нежни тайни", политическата сатира "Нема лаба'о", "Слънцелуния", "Между две небеса".
Романът му "Сезоните и реката" обобщава не само житейските му натрупвания, но е и сполучлив художествен опит да разкаже част от историята на България през синапеното зърно на живота в едно българско селце, в което се отразява Големия свят и големите му проблеми.
Осоговски пише с благината на класическия сказ, не е изкушен от експерименти и новаторство, но залага на живите картини от минало, за което вече малцина пишат и си спомнят.