Горска христоматия. Сборник → Обява 20048739

Съставители - Йордан Стубел, Иван Васев.







*



ДА ОБИЧАМЕ ГОРАТА



Да обичаме зората! Този възглас се чува все по-често в нашата страна. Той се повтаря от малки и големи, особено последните години. Песента на ручея и планинския зов зашумяха по-сърдечно в сърцата на младите и те тръгнаха по зелените дебри и пътеки, за да обикнат още по-силно безценните богатства на българската гора.







Но има още лоши ръце, които крадат и опустошават „зеленото злато“, които секат клон след клон, фиданка след фиданка. В техните тъмни очи няма радост, няма песен...







Ние ще обичаме истински гората, когато бракониерът не нарушава законите, предприемачът не търси да заобикаля наредбите, горският бди неуморно за нарушенията, а лесничеят ден и нощ се грижи за всяко дръвче, като за своя любима рожба.







Прочее, нека обичаме така гората и тя не ще закъснее да ни се отплати стократно за нашата обич.



Д. КУШЕВ







Министър на земеделието и държавните имоти - 1941 г.







**



МОЛЯ ВИ, ПРОЧЕТЕТЕ ТОЗИ СБОРНИК!



Дайте го на децата си, ако са големи, и им го разкажете, ако са малки. Сигурно сте чели и познавате събраните тук произведения, но сегашният прочит ще ви накара да се замислите. Защото днес не е достатъчно да обичаме гората и да й се възхищаваме. Сега тя има нужда от нас повече от всякога, както и ние, въпреки неблагодарното си хищническо поведение, вече имаме животоспасяваща нужда от нея.







Надяваме се да разберете, че гората е над и на всички, и да не забравяте, че тя денонощно, откакто свят светува, произвежда несметни богатства за всички. Ние, хората, й дължим вярност и не трябва да позволяваме да бъде изоставена, да се бори сама с вредители, унищожители и замърсители.







Един от начините да й помогнем е чрез словото и мъдростта на просветените и признати българи, предназначено за нас, гузните длъжници, и още повече за младите. Нека се покаем за стореното и се постараем да посадим в съзнанието им горичка и там да сплетем заслужен венец от любов, възхита, преклонение и благодарност. Успеем ли, те ще станат вълшебният й щит, и нашето упование ще бъде, че ще ги има вечно, заедно до края но света.







Сега е време за отплата и нека всеки според съвест и призвание изпълни дълга си.



ВАЛЕНТИН КАРАМФИЛОВ